Жорж Нурижан

Италия, страната на лазурното слънце и екзотичните природни прелести, на тропическото слънце, на вечно смеещата се пролет, където блика чудотворният извор на възвишени духовни прояви, където в горда осанка се въздигат Везувий и Етна…

Тук, с възторг и опиянението на приказна страна, в която с несломима сила се разливат вълшебни легенди, напомнящи величието и красотата на италианския дух, в чиито скрижали остават записани най-великите подвизи на човешката история.

Тази Италия, вдъхновителка на много от най-хубавите страници на световната литература, е облъхвала също така със своя чар и българското Възраждане.

Пред жадния поглед на българина се разкрива неотразимата хубост, неизмеримото богатство на италианския гений. И не едно от хубавите и ценни творения на българската нова литература са вдъхновявани от Италия, от нейната земя и творци.

И днес с наслада всеки прочита звучните, пълни с толкова възторг песни на Вазова и не по-малко възторжените „Писма от Рим” на Величкова, както и ненадминатите по своята художественост, глъбина и прозрение песни на Славейкова.

Но не само те. При Вазов, Величков, Славейков трябва да прибавим и името на големия поет Кирил Христов, или както го нарича днес един писател - „доброволния изгнаник.”

През пролетта на 1896-та Кирил Христов отива в Италия. Тук той е опиянен от онова неотразимо очарование на италианската земя, която с всичко свое бе спечелила сърцето на поета. Като приказна хубавица тя вече бе живяла в бляновете на поета.

Тук, в Италия, Кирил Христов намира неизчерпаем източник за своите най-възвишени вдъхновения. При вида на морето той пише „Неаполитански нощи” и стихотворната сбирка „Адриатика”. Все тук той превежда „Сгодените” от Манцони, „Гробниците” и „Последните дни на Якопо Ортис” от Фосколо, „Франческа да Рамини” от Силвио Пелико, много стихове от Ада Негри и Стокети, а напоследък ни поднася нов превод на „Божествена комедия” от Данте.

Кирил Христов не се губи в мъглявините на фантастиката на баладата, не е само мечтател, който равнодушно гледа на живота и унесен съзерцава своите блянове. Не. Чрез италианската култура победно избликва пламенният, буен темперамент на южанина. Със своето Credo на буен индивидуалист, със своите титански чувства, Кирил Христов ни напомня ония необикновени херои на италианския Ренесанс, които му са така близки, сродни по дух.

В неговите песни проличава буйната пламенност на любовните пориви, изливаща се в тях изобилно и в широк, свободен подем. Те ни заразяват с жара на една благородна страст. Разполагащ със сочна поетична реч и прозрачен стил, неговото чувство е стихийно, той е поет на паметни усещания, жадуващ за повече простори. Той е поет, чиято поезия е движение, ритъм, истинска лирика. У него всичко е кипеж, устрем и размах.

Стихът му се ражда от емоция, която избухва в ефекти и богати образи. В Италия той се научи да люби и обича с цялата си страстна душа.

И до днес той остава певецът на неизгасващата любов, откърмена под южното знойно италианско слънце.

——————————

в. „Литературен глас”, бр. 397, 01.06.1938 г.