Кирил Христов

*
Малкият пръст може да отмъсти на по-големите си горди събратя единствено върху струните на цигулката.

*
Литература, която има само един голям поет, е като небе само с една звезда: колкото и да е блестяща - тя не стига. При всичката сила на нейната светлина, би се оценила вярно, само когато огреят повече звезди, когато пламне цялото небе.

*
Прочетох, че един от най-големите женоненавистници между философите се обличал винаги по най-последната мода - и едвам тогава разбрах неговата велика ненавист: тя е протест на мъжката му природа против фатално заключените в нея женски елементи, от които не е в състояние да се освободи.

*
Ако в девет къщи мъжът бие жената, в десетата - жената си връща на мъжа с лихви на лихвите.

*
Един нещастен човек, който дири утеха в това да причинява страдания на околните си, показва, че съдбата заслужено е била безпощадна към него.

*
По-добре е една съвсем малка къща с четири стени, отколкото палат с три.

*
Ако се превърнеш на машина за ядене - ще ти се пръсне тялото. Ако се превърнеш на машина за четене - ще ти се пръсне духът.

*
Между падаща звезда и падаща жена разликата е само в броя на паданията.

*
Ако хората останеха без ръце, бръснарите биха били по-доволни, макар че тогава биха бръснали с нозете си.

*
Някои извънредно продуктивни писатели напомнят болестта рак: колкото повече книги пишат, толкова по-сигурна е гибелта на славата им.

*
В суха Америка навярно биха се намерили хора, готови да изпият една бъчва вода, ако след това им се даде една бутилка чист коняк. Но налейте коняка в бъчвата вода - едва ли ще се найде някой да изпие цялото.

*
Представете си една благородна 60-70-годишна дама с късо остригани коси, с рокля до над коленете, да танцува фокс-трот, шими, чарлстон, наред с младите. Всяка нейна стъпка може да бъде връх на елегатността - и при все туй зрелището би било отвратително. Същото е, когато един талантлив стар поет пожелае да покаже, че той може да бъде голям майстор и в най-новите литературни школи.

*
Комарите край едно блато смятат летящите наоколо врабчета за колосални и могъщи същества. Те не могат да имат представа, какво нещо е орел. За тях врабчето е една шеметна непостижимост. Точно таквоз е отношението на мнозина критици към творящите изкуство.

——————

сп. „Българска мисъл”, кн. 3, 1928 г.