Константин Константинов

Константин Илиев Константинов, български писател и преводач, е роден в град Сливен на 20.08.1890 г. в семейство на гимназиални учители. Майка му – Ганка Андонова – племенничка на Добри Чинтулов е завършила девическия институт в Пловдив. Баща му Илия Константинов – един от най-образованите учители на онова време – е възпитаник на института на Тодор Минков в Николаев, където получава средно образование, след това учи 4 години в Белгия. Константинов завършва гимназия в Сливен, после се дипломира като правист (1911) в Софийския университет. През 1908-1909 г. се сприятелява с Подвързачов, Георги Райчев, Дебелянов, художника Георги Машев, Йовков. Не се реализира желанието му да специализира в Париж – посещава града (1911), но се връща на следващата година. Там се сближава с Николай Лилиев. Работи като юрист във Враца, Цариброд, Ловеч, отново Враца, София. Публикува от 1907 г. (сп. “Българан”). С Дебелянов и Подвързачов издава сп. “Звено” (1914). През 1924-1925 г. е редактор на сп. “Демократически преглед”. От август до септември 1944 г. е директор на Радио София. След 09.09.1944 г. работи в Камарата за наука и изкуство (1945-1947) и едновременно е председател на Съюза на българските писатели (1945-1946). Участва през 1945 г. в редакционната колегия на сп. “Изкуство”. След 1947 г. се отдава само на писателска и преводаческа дейност. Автор на сборниците с разкази “Към близкия” (1920), “Любов” (1925), “По земята” (1930, 1937), “Трета класа” (1936), “Ден по ден” (1938), “Седем часът заранта” (1940, 1945), “Птица над пожарищата” (1946), “Избрани разкази” (1957), “Разкази и пътеписи” (1961), “Избрани разкази и пътеписи” (1968); на романите “Кръв” (1933, 1946) и “Сърцето в картонена кутия. Седем невероятни приключения” (1933; роман-гротеска, в сътрудничество със Светослав Минков); на биографичния очерк “Дядо Петко Славейков” (1927); на пътеписите “Нашата земя хубава” (1940, 1945); на спомените “Път през годините. т. 1-3” (1959-1966, ІІ изд. – 1981); на есеистичните “Върхове” (1967), “Празници” (1969), “Пътуване към върховете. Портрети. Спомени. Есета.” (1976) и др. Неговите “Разкази за Добри Чинтулов “ се появяват през 1967 (преизд. 1973). Преводач от руски (Пушкин, Толстой, Гогол, Тургенев) и френски език (Флобер, Екзюпери, Зола, Р. Ролан и др.). Книги за деца: “Приказки за тебе” (1924, 1933, 1959, 1972); “Приказки за щурчето” (1927, 1945); “Босата команда” (1929); “Отбор юнаци” (1933); “Ехо-о-о” (1938, 1946); “Приключенията на котарака Мър-Мър” (1945); “Златната къщичка” (1947). Умира на 03.01.1970 г. в София.


Публикации:


Поезия:

АЗ ИДА ПАК ПРИ ТЕБ ДА СИ ПОЧИНА…/ брой 49 март 2013

НЕМУ/ брой 72 април 2015

УНИВЕРСИТЕТСКИ НАСТРОЕНИЯ/ брой 85 юни 2016

ОТ МАРКУЖИКА/ брой 89 ноември 2016

СРЕЩУ НОВА ГОДИНА/ брой 91 януари 2017

ЕДНОДНЕВКА/ брой 120 септември 2019


Проза:

ПАИСИЙ/ брой 23 ноември 2010

ДЯДО ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ/ брой 26 февруари 2011

ТОДОР КАБЛЕШКОВ/ брой 54 септември 2013

ЗА ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ/ брой 88 октомври 2016

БЪЛГАРСКАТА КНИГА/ брой 90 декември 2016

ХРИСТО БОТЙОВ/ брой 90 декември 2016

ЕДНОДНЕВКИ/ брой 100 ноември 2017


Преводи:

Лев Толстой - СЕЛЯНИНЪТ И ВОДНИЯТ ЦАР/ брой 47 януари 2013

Лев Толстой - ТРИ МЕЧКИ/ брой 48 февруари 2013

Алексей Н. Толстой - ЖАР ПТИЦА/ брой 49 март 2013

Максим Горки - ИВАНЧО ГЛУПАКЪТ/ брой 49 март 2013

Максим Горки - ВРАБЧЕТО/ брой 49 март 2013

Пърси Биш Шели - КАК СЛАДОСТНО ЗВУЧЕШЕ СКРЪБТА ТИ… /брой 89 ноември 2016


Критика за Константин Константинов:

ЛЮБОВ. РАЗКАЗИ ОТ К. КОНСТАНТИНОВ/ автор: Симеон Гатев/ брой 57 декември 2013

„ТРЕТА КЛАСА” - РАЗКАЗИ ОТ КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ/ автор: Иван Ченчев/ брой 94 април 2017

„ДЕН ПО ДЕН” - РАЗКАЗИ ОТ КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ/ автор: Димитър Стоевски/ брой 108 юли 2018


За Константин Константинов:

МЕМОАРЪТ КАТО СВИДЕТЕЛСТВО И ОПИСАНИЕ НА ВРЕМЕНАТА/ автор: Панко Анчев/ брой 70 февруари 2015