Константин Константинов

***
Аз ида пак при теб да си почина
От уличния крясък на света,
Денят на евтината радост се измина -
О, час на съзерцания в нощта!

Мой мир на труд възторжено печален,
Под равните на лампата лъчи,
Мой мир, широк, безкраен, безначален
Във спомена за тихи две очи!

Аз ида пак при тебе с крепка воля
В незримото да се задълбоча:
Аз ида пак при теб да се помоля,
Аз ида пак при теб да помълча!