Алексей Н. Толстой

превод: Константин Константинов

Царкинята Мариана имаше бавачка Даря. Отиде Даря на пазар, купи канарче и го закачи на прозореца.
Царкинята Мариана лежи в кревата и пита:
- Бавачке, как се казва птичката?
- Канарче.
- Защо?
- Защото яде конопено семе.
- А де й е къщата?
- На слънчицето.
- А защо е кацнала при мене?
- За да ти пее песни, та да не плачеш.
- А ако заплача?
- Птичката ще разтърси опашка и ще хвръкне.
На царкинята й домъчня да се разделя с птичката, Мариана потърка очи и заплака.
А птичката тръсна опашка, отвори клетката, хоп - през прозореца, и отлетя.
Почна Даря да бърше очите на царкиня Мариана с престилката си и да й приказва:
- Недей плака, ще отърча да извикам великана Венко. Той ще улови птичката.
Дойде високият великан Венко, с четирите очи - двете се виждат, двете не се виждат.
Постоя Венко и рече:
- Искам да ям.
Донесе му Даря гърне с каша.
Великанът изяде кашата, изяде и гърнето, намери обущата на бавачката, изяде и обущата - толкова беше гладен - избърса уста и отърча.
Стигна великанът в Марианината градина, а в градината - канарчето, кацнало на едно ябълково дърво, кълве червени ябълки.
Великанът помисли кое първо да вземе; ябълката или птичката. И докато мислеше, дойде една зла мечка и каза:
- Ти защо ловиш канарчето? Ще те изям.
И почна мечката да рови земята с лапата си.
Великанът се уплаши, седна на къщата и прибра краката си.
А птичето - хоп, в храсталака и отлетя при езерото.
Наскърби се великанът и почна да мисли как да надхитри мечката. Измисли… престори се на уплашен и извика:
- Ох, червеникавият бик тича, ох, страх ме е!
Мечката се страхуваше само от червеникавия бик; веднага легна на една страна, пъхна муцуна в храстите, скри се.
А великанът слезе от покрива и отърча до езерото, на отвъдната страна беше кацнала на клонче птичката.
Великанът беше досетлив: веднага легна на брега и почна да пие езерото.
Пи, пи, пи, пи, пи, пи, пи, пи, пи, пи, пи - изпи цялото езеро заедно с жабите.
Наведе се и на четири крака затича по сухото дъно към птичката.
А птичката хвръкна по-далеч в тъмната гора.
Не му беше удобно на великана да върви из гората, дървесата го закачат под мишниците, в корема му - езерото с жабите се плакне.
И настана тъмна вечер.
Вечерно време жабите са свикнали да квакат и те почнаха да квакат високо в корема на великана.
Великанът се уплаши, почна да вика щъркела.
Събуди се белият щъркел - той стоеше на един крак върху сух пън - потърка очи, почака, докато изгрее луната, за да се вижда повече, прилетя до великана и му каза:
- Разтвори уста.
Великанът разтвори уста, щъркелът пъхна глава вътре, хвана едно жабче и го глътна.
Тогаз жабешкият цар извика от корема на великана:
- Изпъди белия щъркел, ще ти подаря едно сандъче! Без него не можеш улови птичето!
Великанът знаеше, че жабешкият цар е честен, разтвори уста и рече:
- Върви си, бял щъркеле! Ти май вече се нахрани.
А жабешкият цар излезе от устата на великана, подаде му с лапата си едно кристално сандъче и му обясни:
- В сандъчето има облак, в единия край на облака има светкавица, в другия - дъждец. Отначало я заплаши, след това го отвори, птичката сама ще се хване.
Зарадва се великанът, взе сандъчето и отърча по-нататък подир канарчето.
А птичката хвръкна през тъмна долчинка и над висока планина, и великанът слезе в долчинката, и се изкатери по планината, и почна да пъхти. Толкова се умори, че изплези език, а птичката също изплези език.
Великанът викна на птичката:
- Царкиня Мариана заповяда да те хвана. Спри се, или ще отворя сандъчето!
Не послуша птичката великана, само тропна с крак.
Тогава великанът отвори сандъчето.
Изхвръкна от сандъчето сив облак, втурна се към птичката, затътна.
Уплаши се птичката, извика жално и се преметна в храсталака.
И облакът се пъхна там.
Птичката слезе до корена и облакът също.
Изви се птичката в небето, а облакът - още по-високо, че като тресна с гръм, удари с една светкавица птичката - трах!
Превъртя се птичката, изпадаха от нея перцата на канарче и изведнъж израснаха й шест златни криле и паунова опашка.
И по цялата гора блесна силна светлина от птицата.
Зашумяха дървесата, пробудиха се птиците.
Наскачаха от брега във водата нощните русалки.
И закрещяха зверовете на различни гласове:
- Жар птица, Жар птица!
А облакът се наду и обля Жар птица с мокър дъжд.
Накваси дъждецът златните крила на Жар птица и пауновата опашка, събра тя мокрите си крила и падна в тревата.
И стана тъмно, нищо не се вижда. Великанът опипа тревата, улови Жар птица, пъхна я в пазвата си и се завтече при царкинята Мариана. Царкиня Мариана се беше нацупила, свила устни на колелце, разперила пръсти и хленчеше:
- Бавачко, не ща да спя без канарчето!
Изведнъж дотърча великанът и остави на прозореца Жар птица.
И в стаята светна като ден.
Жар птица се беше поизсушила в пазвата на великана и сега оправи криле и запя:
Нямам страх аз от Мецана,
но се пазя от Лисана.
А орелът пък - двукрил,
мъчно би ме уловил!
От сълзи се най-боя,
както от роса и дъжд,
и зад тридесет моря
бягам от тях изведнъж.
Аз съм Слънчова сестрица
и наричат ме Жар птица.
Изпя го Жар птица, след това погледна страшно и рече:
- Ето какво: ти, Мариана, никога да не хленчиш, да слушаш бавачката Даря, и тогава аз ще дохождам всяка нощ при тебе, ще ти пея песни, щети разправям приказки и ще ти показвам насън шарени картинки.
Зашумя с криле Жар птица и отлетя.
Хукна Даря пак да търси великана, а великанът спеше в градината - единият му крак в езерото, другият - на покрива, а в корема му жаби крякаха.
А царкиня Мариана престана да плаче, очичките й се затвориха и заспа.
Знаеше Мариана, че всяка нощ при нея ще прелетява Жар птица, ще кацне на креватчето й ще й разправя приказки.