СРЕЩУ НОВА ГОДИНА
СРЕЩУ НОВА ГОДИНА
Дванайсет бие веч… Товарищ мой, наливай!…
Тук топло е… А сняг вали навън.
Но с чаша във ръка безпечно ти заливай
на стихнали копнения нестихналий огън.
Минаха дълги дни… седмици… и години -
верига призраци във призрачна мъгла:
минаха в тежък сън… - Над техните руини
надвисват нейните - на „новата” - крила…
Пристъпя тихо тя… и чакаме - а що ли
товарищ мой, за нази крие тя?
Мечтано щастие за сън - и сладостни неволи
или всегдашната и лиха самота?
… Че поврага, голубчик, че нощта ридае.
Че плачат с нея хилядите там!
Таз нощ аз искам всичко да забравя -
таз нощ аз искам нищо да не знам!…
А гледат ме напред дните повъзпряни
и мамят хитро те към своите недра…
И гледа ни годината - нас двамата - пияни
и чака жадно тя - измамницата зла!
… Дванайсет вече би… а ние с теб двамина -
ний пием пак… Нощта бледнее вън…
И първий ден на новата година,
товарищ мой, ще дойде пак във сън!…
908
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 11, 1909 г.
ЧИНОВНИШКИ КОПНЕНИЯ
(По Хайне)
Преваля денят - и мъглата се спуща -
но вътре е топло, удобно…
Поскърцват перата… а шест е далече -
и всеки въздъхнува болно…
И погледи сънни през прозор’ца потена
се впиват и чезнат в мъглата;
и нещо безкрайно любовно и светло
унася и милва душата…
То „Батемберг” дивний - те виждат оттука,
потънал във облаци дим…
Закуски и песни… - неземно блаженство -
откройва се блянът любим…
Подрънкват там чаши - и бира се пени,
оркестърът вихро извива…
И в сладко предчувствие за близката вечер
безумно сърцето забива…
*
Блещи ухилено под лампите снегът поледен.
Заглъхват леки стъпки в пустий кръстопът…
и кретам аз, след твойта бяла шапчица загледан,
и кретам пак… по вечния на глупостите път…
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 13, 17 януари 1909 г.
ПРОЛЕТ
(декадентски навеи)
Мина Зима - Пролет пак настъпи -
слънце и цветя:
и лъжата тихичко пристъпи
тъмний праг на мойта самота.
И запяват пак щурци поети
химните на волната душа!…
Пей, товарищ, песни незапети.
Пей ми ти за вечната лъжа!
Колко пролети, лета и зими
минаха край нази те насън?…
Колко вечери и дни - кажи ми
чакахме ний празничния звън?…
Пей, голубчик, химните свещени,
вихрено аз искам да греша!…
Пей ми ти за радости нетленни:
- Пролетна лъжа!…
Пей и тихичко очи навеждай,
там назади: - сълзи и печал.
Пей и нанапреде не поглеждай -
есенни мъгли и кал…
Викай ти - напук на нашта слабост,
ти млъкни - немлъкнала тъга!…
Пей - за никога невкусената радост,
пей, малютка, Пролет е сега!
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 22, 22 март 1909 г.
Стихотворенията са публикувани под псевдонимите Душечка и Polichinel.
