ЕДНОДНЕВКИ
откъси
*
Няколко сантиментални реда, драснати случайно, увличат една жена много по-лесно, отколкото хиляди очебиющи, но мълчаливи доказателства за беззаветна преданост.
Както винаги - и тук жените са лоши познавачи на скъпоценното.
Те не могат да разберат колко скъперници са мъжете, - пръскайки безценните си дреболии, - и колко щедри са те - когато дават истинските съкровища на своите души.
*
Погледът на едно дете струва понявга много повече от най-очарователната усмивка на една жена.
*
Вчерашният ден е по-мил от днешния. По някаква загадъчна предопределеност, ръцете на човека са винаги протегнати назад; и един спомен, макар и болестен, винаги е по-ценен от най-ценното настояще.
*
Аз й разказах за моята първа любов. За мъничкото, чернооко дете, което обичах някога… Което обичах някога, тъй както може да се обича безоблачното небе на юнските сутрини или тъжната усмивка на залязващия ден…
А тя мълчаливо ме слушаше - задъхана и втренчена, - и в нейните очи, винаги лукави и насмешливи, - сега трептеше отровният пламък на омразата.
Тя не я познаваше - но вече я ненавиждаше. Защото жените ревнуват, преди още да обичат.
——————————
в. „Българан”, г. 5, бр. 8, 6 декември 1908 г. Подписано К. Бродяга.
