Константин Константинов

Всъщност тия две понятия не би трябвало да се делят: без да са paвнозначни, те се преливат едно в друго. Плодът, който свидетелствува за могъщия и загадъчен живот на дълбочините, и самите тия земни недра, без които никакъв плод не е възможен.

Така, те са свързани неразкъсваемо от памтивека до край, и мъчно би могло да се каже чие име оставя славата си във вековете - писателят, или народът, който го е родил. ·

Няма голям писател, в който да не се чувствува преди всичко нацията. Космополитният писател е лишен от образ.

Омир, Данте, Сервантес, Шекспир, Гьоте, Пушкин, Толстой - носят най-първо дъха на своята земя. Но техните корени са толкова на дълбоко, че изведнъж израстват като синове на цялата планета.

Наистина непостижим е тоя процес, в който всеки народ търси да изяви себе си чрез словото.

По невидими, загадъчни пътища се филтрират всички набирани от векове, сгъстени в низините, сокове, за да се прелеят неочаквано в човешки слова, наситени с красота и мъдрост, които дават цена на земното съществувание.

Цялата история на нашия собствен народ е блестящо доказателство за това. Художественото слово у нас не само отразява - понякога то буквално твори живота, както в библейската фраза - ,,В начале бе Слово”.

Чрез създаването па азбуката българският народ сътвори себе си и тоя акт па освобождение продължава чрез словото ето вече хилядо години.

Всяко историческо - политическо, духовно или социално - движение на българския народ е предшествувано, или заченато чрез художественото слово.

Нашето възраждане започва с патетичната история на един вдъхновен монах. Нашето освобождение се ражда от бунтовното слово на писателя.

Тая неразделност между писател и народ не се прекъсва и до днес, няма и да се прекъсне, защото иначе народът ще загуби образ.

Ала, еманципация на всичко хубаво в нацията, вече само поради това, истинският писател носи огромен дълг.

Духовен водач, притежаващ богатства, подарени му от цял народ, той трябва да ги върне на тоя народ, умножени и още по-пречистени, защото те са общо достояние.

Извисен над другите, той е длъжен да издигне до себе си тия други, за които е дошел на тоя свят, и чието дело върши.

Защото спиралата, по която се движи нашият живот, води само нагоре, и в това е единственото оправдание на човечеството.

—————–

Книга и народ. Лист за седмица на книгата, 23-30 декември 1945 г.