Лев Толстой

превод: Константин Константинов

Един селянин изтървал брадвата си в реката; от мъка седнала на брега и заплакал.
Чул го водният цар, съжалил го, измъкнал от реката една златна брадва и му казал: „Тая ли е твоята брадва?”
Селянинът отговорил: „Не, не е тая.”
Водният цар измъкнал друга - сребърна.
Селянинът пак казал: „Не е моята брадва.”
Тогава водният цар му показал неговата брадва.
Селянинът рекъл: „Тази е моята брадва.”
Затова, че селянинът обичал и казал истината, водният цар му подарил и трите брадви.
Като си отишъл в къщи, селянинът показал брадвите на другарите си и им разправил какво се е случило с него.
И един от селяните решил да направи същото; отишъл на реката, нарочно хвърлил брадвата си във водата, седнал на брега и заплакал.
Водният цар изнесъл златна брадва и го попитал: „Тая ли е твоята брадва?”
Селянинът се зарадвал и викнал: „Моята, моята”.
Заради неговата лъжа водният цар не му дал нито златната, нито му върнал неговата брадва.