ОТ МАРКУЖИКА
ОТ МАРКУЖИКА
Немеят мъдро тъмни борье,
не трепва ни едничък звук -
о, неизгледани простори,
цял свят разкрива се от тук!
И пак - в унесеност жестока
протягам трепетни ръце;
връз цялата земя широка
аз виждам твоето лице!
——————————
сп. „Смях”, г. 1, бр. 12, 21 август 1911 г.
СТАНСИ
Твойте дни бяха пъстри верига
от възторзи и скърби поред,
но не каза ти никога: - Стига!,
безпокойно забързал напред.
Твоят кораб във утрото сънно
бе за всякоя участ готов.
И живота пред тебе разгъна
много нежност, тъга и любов.
Но във твойте щастливи минути
като цвете ти бързо живя,
и остаха за сявга нечути
твойте най-задушевни слова.
Неуморен копнеж и съблазни
гряха дълго на твойто лице
и не видя ти сам, че изпразни
неразумното детско сърце.
Днес ти няма какво да изгубиш,
всеки нов ден е вече познат,
и печалният повик - да любиш
гасне тихо и тихо назад.
Твоя път те внезапно доведе
до пустинни и мъртви вълни
и с какво ще напълниш напреде
още толкова, толкова дни?…
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 50, 13 май 1912 г.
