Пърси Биш Шели

превод: Константин Константинов

***
Как сладостно звучеше скръбта ти безнадеждна
затуй що нивга няма да се върне веч,
за любовта детинска, цветуща безметежно,
за сънищата златни, отминали далеч…

В природата залюбен, скърбеше ти потайна,
сърдечно ми звучеше печалния ти глас,
но има друга още тук загуба безкрайна -
за нея днес тъжа и горко плача аз…

Че ти звездица беше, затрепнала самотно
над кораба изгубен из черний нощен мрак,
и кат око на ангел любещо, безропотно,
ти грееше - възмогнат, спасителен маяк.

Със химни свободата ти славеше свещена,
ти с бедността почетна достойно се горде;
и измени, забрави мечтата си заветна,
и стъпка всичко свято, що по-рано въззе…

——————————

в. „Българан”, г. 5, бр. 18, 21 февруари 1909 г.