Димитър Стоевски

„Ден по ден” - разкази от Константин Константинов, издание на „Хемус”

Ние познаваме автора и неговото творчество не от вчера - името му и заглавията на неговите работи са отдавнашни и незаличими в съзнанието на всеки читател, който има честно отношение към проявите в българската литература.

Ние познаваме още, открай време, неговите творби по силните или слаби отсенки на житейско огорчение или скептицизъм, но все пак не го очаквахме такъв, какъвто ни се разкрива сега, в последната си книга разкази.

Наистина, той никога не е бил открито възторжен, никога не се е опиянявал пряко и безостатъчно, никога не е изпадал в ликуване - всички подобни чувства у него са били всякога замъглени от сивите мрежи на съмнението и на болката, ла такъв, какъвто е сега, ние не го познавахме.

Във всички негови работи доминира сега открито и пълно разочарование. Нещата и людете, изобщо животът, с всичко мъртво и живо, което го окръжава или съставя, е безцветен, безрадостен и безсмислен; всичко потиска до болка душата и я люшка в безизходност и отчаяние.

Потиска дори Венеция, „чиято банална и все пак нетленна красота беше безмилостна като юмрук в сърцето”, потиска и толкова възпяваната вред Италия: „Небето беше ниско, безслънчево и студено и над този безутешен пейзаж бавно слизаше един мъртвороден ден”, дните са „еднакви, плоски и тежки като паважни камъни” и всичко е „обикновено като илюстрована картичка, безвкусно и непоносимо”.

Дори когато някъде са мярнат светли образи или чисти спомени и блянове - те са дадени само, за да бъдат тутакси помрачени, покрусени или убити.

И сбъднало се е второто предчувствие на автора: неговата книга го е отвела „в непознат край с мрачни долове, дето текат черни мълчаливи реки, с подземни пещери, в които пърхат прилепи и пламъкът на свещта къса парцали мрак.”

Но той нито сам се е излъгал, нито е излъгал нас. Защото да бъдеш безмилостен и жесток към всички и всичко, но най-напред към себе си - на това е способна само една истински горда душа.

——————————

в. „Огнище”, г. 2, бр. 16, февруари 1939 г.