КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ – „КРЪВ”
Константин Константинов - „Кръв”, роман, 1933
В романа „Кръв” на К. Константинов пред нас оживява оная атмосфера на конспирацията и на нелегалните организации, която безспорно представя един от най-интересните документи за психологията на нашето време.
В романа „Кръв” авторът си поставя за цел да обрисува живота на ония индивиди, които са скарани с Легалността, без да манифестира своето чувствено отношение към тях, без да заема тяхната идейна оптика, единствено зает и погълнат от перипетиите на борбата на двете воюващи страни, борещи се немилостиво до пълното унищожение на противника.
Бруталността и тероризмът на нелегалните, издайничество, самоотверженост, безскрупулност в избора на средствата, отчаяна борба за самосъхранение - всичко това е обрисувано в романа.
Интересен е превратът, извършен в душата на Вера Добрева, лекарка по професия, осъдена на смърт за конспиративна дейност, когато последната чувства в себе си, заедно с признаците на бременността, зараждането на един нов живот, над който правосъдието няма никаква власт.
Смелостта, с която Добрева, мотивирайки своята бременност, иска отменяване на своята присъда, ироничната забележка на прокурора: „В чужбина тия игри за отлагане на наказанието се практикуват.”
И обвинението в симулиране на смекчаващи вината обстоятелства, срещу което защитникът енергично протестира - цялата тая сцена е пропита с дълбок сдържан трагизъм.
Трябва да отбележим вътрешната борба в душата на революционера, контраста между идеята и действителността, който намира израз в тирадата за човечеството на стр. 71-72, гдето влиза голяма доза реторика по подражание на Достоевски.
От формално-стилно гледище на К. Константинов не е напълно свободен от известно визионерство и известен импресионистичен маниер. Напр: „Баща носеше в прегръдките си десетинагодишно момченце, което стенеше без глас, с увиснали, пречупени, като на кукла, крачка” (стр. 115).
——————————
в. „Литературен глас”, г. 6, 27.05.1934 г.
