Иван Ченчев

„Трета класа”. Разкази от Константин Константинов

Реализмът в нашата литература общо взето не е така ограничен, както мнозина по различни причини желаят да изтъкнат. Но забележете - пишем „общо”. Не става дума само за истинския, съвременния, новия художествен реализъм.

Естествено, оттук и цената на общореалистичните книги е различна в зависимост от подхода и разработката на материала, който дават техните автори.

С новата си книга Константин Константинов сочи едно вглеждане, значително подробно в нашия обикновен, делничен живот. Тия шест разказа, поместени в сборника „Трета класа”, могат да се похвалят с някои ценни качества: прост, разбираем език, добър стил, близки, макар и сякаш нарочно подбирани малко по-необикновени сюжети, добра наблюдателност. Но нима това е достатъчно за една книга на един вече официално утвърден писател?

Разбира се - не.

Преди всичко реализмът на К. К. е тоя, който бе у нас след войните, па и доскоро - той е едно сочно, вярно отражение на живота, истински случки, разказани с майсторство, подсилени с някои изрази, които предизвикват у четеца чувства на симпатия, някъде на съжаление, към героите, но само толкова. Няма опит да се овладее тая действителност, да се пресъздаде съобразно с идеята на автора.

Да вземем напр. разказа, който дава името на целия сборник - „Трета класа”. Всички тия факти, които авторът ни изнася, са познати. Мнозина са виждали и дрипавите селски момчета, които идват да носят тухли по кооперациите или да правят такива, все едно; виждали са делегатите по конгреси; чувствали са всичкия задух на третокласните вагони.

Е, добре - но какво от всичко това? Четецът изпитва приятелски чувства към бедните селянчета, излъгани от своя майстор. Но нали същото това състрадание той изпитва и когато види самите тях? Само това ли иска авторът? Не трябва ли той да се опита да преформира отношението си към толкова други неща?

Разказът „Произшествие’ - млад прокурор, заедно с лекар и следовател, отиват да правят аутопсия на трупа на беден селянин, за когото се говори, че е отровен. Там тоя млад прокурор вижда мизерията и хорската мъка право в лицето и се почувства твърде потресен, но повече от силната миризма, която излита от разтворения труп.

Все пак потресът му е силен - той не усеща, кога стигат в града, преоблича се, бръсне се с едничкото желание да прогони тия тежки картини. И само толкова. Младият прокурор още малко ще загуби - може би една-две срещи с „любимото си момиче”.

„Трета класа” е книга, която е здраво свързана със стария реализъм, и като така носи неговите грешки, които обуславят и нашето отношение към нея.

——————————

в. „Литературен час”, г. 3, 27.01.1937 г.