Симеон Гатев

Книгата на писателя Константин Константинов съдържа разказите „Буря”, „Целувка”, „Заник” и „Вяра” и повестта „Любов”. Всички печатани в списание „Демократически преглед” с изключение на „Буря”, печатан в книга 5, г. І на „Златорог”.
Има ли смисъл издаването им в отделна книга, когато всичките сме чели още при тяхното печатане в списанията?

- Да! - трябва да гласи искрения и уверен отговор.

Защото впечатлението от прочитането им ведно е друго. Това дава верния и непосреден образ на нашия най-интимен белетрист. В „Любов” липсва патоса и сантименталността на първата книга на г. Константинов „Към близкия”.

Неравността на разказите е повее от очевидна. Изглежда, че авторът е събрал отдавна писани и сегашни работи ведно. Нищо лошо в това, разбира се.

„Буря” и „Целувка” дишат от аромата на любовта; първият разказ рисува дълбока и своеобразна женска любов, а вторият - любов-флирт. Замисъл, изпълнение, стил - всичко е безукоризнено. Личи, обаче, в маниера на разказването влиянието - несъмнено влияние - на Мопасана и Куприна. Поне за онзи, който знае добре последните двама, това не може да не бъде явно.

Това не е грях. Напротив. И трябва да признаем, К. Константинов е достоен ученик на всепризнати и ценени автори.

„Заник” - образът на стария бит, който си отива под ласкавия и чист поглед на Минка.

„Вяра” - изпъкване мирогледа на старото и младото поколение. Едва след мъдрите думи на стария учител, Вяра намира покрусената си вяра и възкръсва за нов живот, за нова съзнателна борба.

Аз не съм съгласен с г. Ив. Радославова, че повестта „Любов” е слаба сантиментална работа. Нима при съпоставяне с Йовкова, например, Константинов не изпъква като по-голям съзнателен художник, художник с по-голяма култура? С това съвсем не искаме да кажем, че талантът на г. Йовкова е по-малък от този на г. Константинов. Искаме само да покажем разликата между самородния талант Йовков и таланта на интелектуалния автор - Константинов (последната част от изречението да не се схваща в смисъл, че г. К. К. е лишен от чувства. Напротив, неговите работи са по-буйни от Йовковите.)

Една случайност или недоглеждане разваля малко естетическия ефект от финала на „Любов”: героят, Планински, умира също като героя на Райчевия разказ „Накрай града” - Цар Слави.

Разказите в сборника „Любов” изобщо са добри и таланта на автора се развива бавно, но планомерно и плавно като широка река в тиха равнина.

сп. „Обществена мисъл”, година 7, книга 2, февруари 1926