Лев Толстой

превод: Константин Константинов

Едно момиченце излязло от къщи и отишло в гората. Загубило се и почнало да търси пътя за в къщи, но не го могло да го намери и стигнало до една къщичка в гората.
Вратата била отворена; то погледнало вътре, видяло, че няма никой, и влязло.
В тая къща живеели три мечки. Едната мечка била бащата, казвали го Мецан. Той бил голям и рошав. Другата била майката. Тя била по-малка и се наричала Мецана. Третата била малко меченце и му казвали Мечо. Мечките не били в къщи, отишли да се разхождат в гората.
В къщицата имало две стаи: едната - трапезария, другата - спалня. Момиченцето отишло в трапезарията и видяло три панички с чорбица. Първата паница била много голяма, на Мецан. Втората, по-малка, на Мецана, третата, синичка паница била Мечова. До всяка паничка иимало по една лъжичка: голяма, средна и малка.
Момиченцето взело най-голямата лъжица и сръбнало от най-голямата паничка; след това взело средната лъжичка и сръбнало от средната паничка; сетне взело малката лъжичка и сръбнало от синята паничка и Мечовата чорбица му се сторила най-хубава.
Момиченцето поискало да седне и видяло до масата три стола: голям - на Мецан, друг по-малък - на Мецана, и трети - мъничък, със синичка възглавница - на Мечо.То се покатерило на големия стол и паднало; след това седнало на средния стол, но там не му било удобно; сетне седнало на малкото столче и се засмяло - толкова му било хубаво. Изяло всичката чорба и почнало да се люлее на стола.
Столчето се счупило и момиченцето паднало на пода. То станало, изправило столчето и отишло в другата стая. Там имало три кревата: един голям - на Мецан, друг среден - на Мецана, трети мъничък, Мечов. Момиченцето легнало на големия - било много широко; легнало на средния - било много високо; легнало на мъничкия - креватчето било тъкмо за него, и то заспало.
А мечките си дошли в къщи гладни и седнали да обядват.
Голямата мечка взела паничката си, погледнала и ревнала със страшен глас:
- Кой е сърбал от моята паничка?
Мецана погледнала в паничката си и заръмжала не толкова високо:
- Кой в сърбал от моята паничка?
А Мечо видял празната си паничка и запищял с тънко гласче:
- Кой в сърбал от моята паничка и всичко изсърбал?
Мецан погледнал стола си и викнал със страшен глас:
- Кой е сядал на моя стол и го е мръднал от мястото му?
Мецана погледнала стола си и заръмжала не толкова високо:
- Кой е сядал на моя стол и го е мръднал от мястото му?
Мечо погледнал счупеното си столче и изпищял:
- Кой е сядал на моя стол и го е счупил?
Мечките отишли в другата стая.
- Кой е лягал на моята постеля и я измачкал? - ревнал Мецан със страшен глас.
- Кой е лягал на моята постеля и я измачкал? - заръмжала Мецана не толкова високо.
А Мечо сложил една пейка, покатерил се на креватчето и запищял с тънко гласче:
- Кой е лягал в моята постеля?…
И изведнъж видял момиченцето и запискал така, като че го колят:
- Ето я! Дръжте я! Ето я! Ето я! Ай-ай-ай! Дръжте я!
Той поискал да го ухапе. Момиченцето отворило очи, видяло мечките и се втурнало към прозореца. Прозорецът бил отворен, то скочило през него и избягало. И мечките не го настигнали.