ЗАЩО?
превод: Константин Константинов
О, чуй ме, Господи, аз плача и Те моля,
аз питам Те, - изгубен сред мъглата:
защо душа ми даде ти неземна,
а сам ме тъй привърза към земята?…
През мрака на безброй години Ти говоря,
на Тебе аз говоря, Творче!
Че ние - Твоите измамени сираци
със плач Те търсим: де си, Отче?
Веднъж поне да бих чул гласа Ти,
забравил бих злините неотменни, -
но страшно е тук всичко - смърт, живот и щасте,
и всичко неизбежно е за мене.
Велик е Твоя свят, о, Господи, - велик, но неприветен,
и ням - като великите пустини,
и векове безчет се носи безответен
все моя тъжен вик: защо? защо?… кажи ми?…
——————————
Славянска антология, 1910 г.
