Иван Арнаудов

Иван Христов Арнаудов, български писател и преводач, е роден на 30.11.1882 година в град Хасково. Учи в Стара Загора, Габрово и София. От 1899 г. започва да печата стихотворения в списанията “Ученически другар”, “Българска сбирка”, “Български преглед”, “Илюстрация Светлина”, “Живот” (Сливен), става редовен сътрудник на сп. “Ново време”, “Труд”, “Мисъл”, Надежда”, “Наш живот”, “Летописи”, “Демократически преглед” и др. През 1899 година започва работа в пощенската станция на Стара Загора, за което получава и одобрението на Яворов, с когото си кореспондира. През 1900 година Иван Арнаудов вече сътрудничи и на редица други издания като старозагорското списание “Надежда”, където публикува няколко свои оригинални стихотворения и преводи от Лермонтов (“Дъбов лист явор”), Тургенев (“Разговор”), Алфонс Доде (Из “Бележки върху живота”), Семьон Надсон (“Християнка”). Сътрудничи, заедно с Петко Тодоров, Кирил Христов, Цанко Церковски, Антон Страшимиров, Димитър Подвързачов, на появилото се през януари 1900 година във Велико Търново месечно литературно-научно списание “Звезда” – то излиза само в девет броя през с.г., но в пет от тях Арнаудов отпечатва свои стихове и една “картинка” в проза, озаглавена “Повестта на младините ми”. В сп. “Илюстрация Светлина” той помества преводи от Алфред дьо Вини, Шели и др. Печата в “Труд”, “Ново време”, “Наш живот”, “Общо дело”, “Българска сбирка” и “Мисъл”. На 19 г., през 1902 г., издава първата си книга – стихосбирката “Из родния кът”, посрещната не ласкаво. По това време Арнаудов работи в Плевен. През 1903 г. той е вече във Враца и заедно с Владимир Бобошевски и Никола Василиев съставят литературния сборник “Лъчи”. Книгата е издадена “за в полза на македонските бежанци”. След едногодишен престой във Враца е преместен в Чирпан, където работи като телеграфист. От 1904 г. печата в руските списания “Славянски век” и “Правда” свои творби на руски, както и преводи на Вазов, Яворов, Кирил Христов и др., които впоследствие влизат в издадения от Кузмински “Български сборник”. Арнаудов продължава да печата в “Летописи”, “Демократически преглед”, “Просвета”, “Ново общество”, “Ученическа беседа”, “Пролетна заря”. Установява се в София, където през 1911 г. заедно със Стилиян Чилингиров съставят първата българска поетична антология за деца – “На ранина”. През 1910 г е привлечен за сътрудник на библиотеката “Всемирна библиотека”, издавана от Ал. Паскалев, превежда драмата на Леонид Андреев “Сава” (1911). През 1914 г. издава втората си стихосбирка “По пътя на живота”, след което се изявява най-вече като преводач – между 1915-1925 г. той превежда посредством руски, френски и немски езици, стихове от арабски, персийски, еврейски и арменски поети. След 1923 г. създава непубликуваната и досега “Поема за безследно изчезналите”. През 1925 година поетът издава преводите си на арменски поети “Арменски тъги” – последната му книга. Сътрудничи на сп. “Заветът на героите”, където отпечатва много разкази, два романа – “През огън и кръв” и “Из скритите пътеки”, две повести – “По стъпките на бащите” и “Два свята”, както и редица публицистични материали. През 1956 година, като дългогодишен член на СБП и негов съосновател, е настанен с препоръка от главния секретар Христо Радевски в Дома за престарели дейци на културата в София, където умира на 25 октомври 1960 г.


Публикации:


Поезия:

АКВАРЕЛ/ брой 18 март 2010

ПЪТНИЦИ/ брой 19 април 2010

ЖИВОТ/ брой 42 юли 2012

НЕ СА ТЕ ПОБЕДЕНИ!…/ брой 78 ноември 2015

ИЗ „УТРИННИ ПЕСНИ”/ брой 83 април 2016

БОТЕВУ/ брой 84 май 2016

СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 89 ноември 2016

МЕЧТИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ/ брой 93 март 2017

В ТЪМНИЦА/ брой 103 февруари 2018

СОНЕТИ/ брой 108 юли 2018

ВЯРА/ брой 113 януари 2019

ТРУДЪТ/ брой 114 февруари 2019

РОДИНА/ брой 115 март 2019

МЪКА/ брой 121 октомври 2019


Публицистика:

КАКВО БЕШЕ ЯВОРОВ/ брой 73 май 2015

КАКВО ТРЯБВА НА ДЕТСКАТА ДУША/ брой 103 февруари 2018


Преводи:

Михаил Лермонтов - ДЪБОВ ЛИСТ И ЯВОР/ брой 49 март 2013

Иван Тургенев - РАЗГОВОР/ брой 53 юли 2013

Алфонс Доде - ИЗ „БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЖИВОТА” (1899)/ брой 53 юли 2013

Ада Негри - БЕЗ ИМЕ/ брой 57 декември 2013

Иля Чавчавадзе - ПОЕТ/ брой 80 януари 2016

Рафи - ЗАСПАХ И ПРИСЪНИ МИ СЕ ДЕНЯТ…/ брой 99 октомври 2017


Критика за Иван Арнаудов:

СИН НА НЕВОЛИТЕ/ автор: Йордан Нанчев/ брой 11 юли 2009