Иван Арнаудов

***
Свежа утрин настана,
нощ премина,
на прозореца стоехме
ний двамина.

Подигна се от земята
веч мъглица,
грейна слънце и забляска
си росица.

А цветята от росата
се напиха
и звездици трепетливи
се стаиха…

сп. „Илюстрация светлина”, г. 9, кн. 9-10, 1899 г.