Владимир Жуковски

превод: Иван Арнаудов

В душа ми цяла нощ миришеха цветята,
на недокосван кът вълшебните цветя,
и моята мечта упита - в тишината -
в тях влюбена, летя.

И гален от дъха на млада пролет мила,
упит от хубостта на всеки драг цветец,
отново вдъхновен, в сърцето с нова сила
завих ти аз венец.

Кога увехне той, ти думица кажи ми,
че пресен дъх жадува твоето сърце,
ще найда пак за теб в мечтите си любими
вълшебни цветовце.

——————————

Славянска антология, 1910 г.