Иван Арнаудов

Върху скалистите гори
натегнал облак се надвеси
и слънчевия зрак той скри
зад свойта сянка, зад криле си;

и сякаш мрачен и сърдит
изглеждаше навред полята,
ей спря се погледът му впит:
усети буря в долнината;

и докат сети се, завчас
вихрушката го изпревари,
а той на ново пак тогаз
в далечен край със бяг удари;

и пак над чуки и гори
със блясък сетен слънцето се скрива,
последни, весели зари
във огнен запад заразлива.

——————-

сп. „Звезда”, г. 1, Велико Търново, 1900 г.