БОТЕВУ
БОТЕВУ
(По случай 25 годишнината отъ смъртта му)
Той слезе, дружината храбра изгледа
и стъпи на родния бряг….
Той виждаше ясно, че няма победа
за паплач - безбройния враг.
И пак непреклонен с душата си горда
изстъпи се огнен цял той,
готов да премаже и сетнята орда,
готов зарад мъст и за бой.
Не сбърчи смущение ясното чело,
не трепна желязна ръка.
- Другари, тръгнете след мене и смело
срещнете смъртта си така!
Вий сещате отзив на плач във сърца си,
вий чувате кой ни зове;
о, нека кръвта ни земята накваси -
напред посред сеч, огньове!
И тръгна, и вече назад се не върна,
не жаден бе той за цветя.
И, както земята си родна прегърна,
така го прегърна и тя….
О, Ботев, ти рано геройски премина
по пълний с кръв, трупове, път -
и ти не видя как отпосле изстина
на твоитe братя духът.
О, Ботев, изгрея в полята ни родни
зората на бащиний кът -
но той не затопли сърцата свободни -
днес в братски окови тe мрат!
Почивай! - И да бе жив сред братята мили,
да будиш народната свяст -
на родно бесило те биха качили,
умрял би мърцина тогаз….
НАПРЕД!
Напред, ръката си недей простира;
макар теглата ти да нямат чет;
доброто тука мъчно се намира,
но пак върви напред!
Дух, бодрост, свяст догдето в тебе има,
нещастие не ще те повали.
Напред! - горещо лято, мраз и зима
по-твърд ще те кали.
Носи ти кръста на доброто, нека
с позор и хули те посрещат вредъ,
Сполука има, па макар далека,
напред и все напред!
——————————
сп. „Труд”, кн. 8-9, 1901 г.
