ПРИКАЗКА
ПРИКАЗКА
Чудна приказка една
ми разказа снощи баба
за една голяма жаба
в чужда някоя страна.
Тя такваз голяма била
с грозни, зинали уста,
че и мойта баба мила
през откритите врата
гледаше със страх, когато
ний я слушахме сами.
А едничък само тато
със лулата си дими.
Чудна приказка; заспах
аз в прегръдките на мама
и сънувах, и видях
вкъщи жабата голяма.
Гледам - вътре - у дома -
всички някъде се скрили,
само жабата сама
плаши ме и ми се хили.
Утринта, кога станах,
видях баба смей се, мига,
а на столчето съзрях
много жабчета… от книга.
ВИШНИ
Вчера Милко наш съгледа,
как остави леля Неда,
някъде в долапа скришни,
цяла кошница със вишни.
Цял ден той навън се скита,
а кога се само мръкна,
без да мисли и да пита
той в долапа цял се вмъкна.
В тъмното с ръце набара
кошницата той в долапа
и със шепите без мяра
вишни хубави залапа.
Но слугинята усети,
че в долапа нещо шава:
попритече се тогава
и заключи Милка клети.
Блъска той, реве и писка,
а слугинята се киска
и повиква леля Неда
да се смее и да гледа…
ПАК ЦЪФНАХА ЦВЕТЯ
Засмяно слънце пак ни се усмихна
и хор от пойни птички долетя;
плачът на зимни вихрове утихна
и цъфнаха пак хубави цветя.
По селский път прах облаци се дига;
децата всички плъпнаха навън.
И в полска шир засмяна чучулига
извива глас като от злато звън.
Другарчета, ръце си дайте, мили,
да идем да посрещнем пролетта:
доволно ний на топло сме се крили,
днес топло слънце грее над света.
Ей там, далеко, виждат се баири,
обраснали със кичести гори:
овчарко под дърветата там свири
и диша сладък въздух от зори.
Цветя, цветя окъпани в росата
и хубави божури като плам!…
На ранина в полето и в гората
как хубаво, как хубаво е там!
——————————
На ранина. Антология за деца. 1911 г.
