Цанко Церковски

Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Генов Бакалов), български писател и земеделски деец, е роден през 1869 г. в село Бяла Черква, Търновско в родолюбивото семейство на Гено и Пена Ангелови. В годините на неговото детство в селото се подвизава Бачо Киро – първият селски поет и бунтовник, загинал на бесилката през 1876 г. – факт, който оказва влияние на начинаещия автор, както и посрещането на руските войски. Завършва местното училище, през 1888 г. продължава учението си в Търново, на следващата година се премества в Пловдив. Прибира се в село, без да завърши. След спречкване с баща си заминава за Казанлък, но не успява да завърши педагогическото училище, чийто директор тогава е д-р Кръстьо Кръстев. След като учителства няколко месеца в село Бейбунар (дн. Средище), Силистренско, през 1892 г. се прибира на село и се задомява. От 1894 е учител в село Мусина и издава “Селски вестник” в същото село, където имало печатница. Тук отпечатва и “първата си уж сериозна сбирка” – “Печални часове”. Премества се в село Батак, Свищовско – до 1897 г., когато се връща отново в родното си село и се заема със собствено земеделско стопанство. След три години работа и размисли, той стига до идеята за сдружаване на земеделците. През април 1899 г. по почин на Цанко Церковски се свиква голям събор в село Мусина, на който се определя дата и място за първия конгрес на земеделските дружби (БЗНС). Във вестник “Земеделска защита”, редактиран и издаван от Янко Забунов в Плевен, се отпечатва приготвеният от Церковски позив към земеделците в страната. През 1903 г. започва издаването в село Бяла черква на сп. “Селска пробуда”, което излиза две години. През 1906 г. е избран за народен представител. След погрома през 1918 г. Церковски влиза в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров като министър на благоустройството. След като през 1919 г. Александър Стамболийски поема самостоятелно управление, Церковски е последователно министър на железниците, просветата и благоустройството. През октомври 1921 г. е отпразнуван тържествено юбилей по случай 30-годишната му писателска дейност. След преврата от 09.06.1923 г. е арестуван и съден. В затвора пише романа си “Из гънките на сърцето”. Освободен на 05.01.1925 г., той е арестуван отново след атентата в “Света Неделя” (“Св. Крал”) – 16.04.1925 г. На 21.03.1926 г. съдът го оправдава. Месец по-късно, на 2.05.1926 г. Церковски умира. Приживе издава: “Няколко Цанкови стихотворения из печалните му часове” (Силистра, 1892), “Печални часове” (с. Мусина, 1895), “Бачо Стоян и два нови гроба” (с. Мусина, 1896), “Механджийското милосърдие” (с. Мусина, 1896), “Две-три нови народни песни” (Плевен, 1900), “Още две-три нови народни песни” (Търново, 1902), “Снимки и приумици” (София, 1901), “На румане” – поема из живота на жътварките (София, 1901), “Ружа” – стихотворен разказ (Габрово, 1904), “Полски песни” (Варна, 1905), “Разсънки” – жални песни (София, 1908), “Тъжби” – политически песни и припеви (София, 1908), “Луди млади” – сценична игра (София, 1908), “Халосник” – сценична игра (София, 1908), “Под старото небе” – драма (София, 1921), “Събрани съчинения в три тома” (1918). Създава и книги за деца като “Детска раздумка” (1905) и “Росни капки” (1912). Посмъртно са публикувани писаният в затвора роман “Из гънките на сърцето” (1926), “Писма от затвора” (1932). През 1947 г. държ. изд. Народна просвета започва да печата Събрани съчинения на Церковски под редакцията на Никола Атанасов, но изданието остава незавършено. По-късно, под редакцията на Иван Сестримски, излизат “Избрани произведения” на Церковски в изд. Български писател и др. В годините на социализма, през 1959 г., родната му къща е обявена за музей.


Публикации:


Поезия:

ГУРБЕТЧИЯ/ брой 17 февруари 2010

САЗЪТ / брой 46 декември 2012

ПРОКЛЕТ!/ брой 88 октомври 2016

СТИГА ДУМИ!/ брой 98 септември 2017

ИЗ ЦИКЪЛА „ОТЛОМКИ”/ брой 107 юни 2018

МИРНО!/ брой 111 ноември 2018

ПОЛСКО ЦВЕТЕ АЗ НАБРАХ…/ брой 121 октомври 2019

РОДИНО/ брой 129 юни 2020


Литература за деца:

ТЕМЕНУЖКА/ брой 101 декември 2017


За Цанко Церковски:

ПОЧИТ КЪМ ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ/ автор: Веселин Тачев/ брой 17 февруари 2010

ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ / брой 88 октомври 2016

СЪДБАТА НА ПОЕТА/ автор: Д. Б. Митов/ брой 117 май 2019

„ПИСМА ОТ ЗАТВОРА” ОТ ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ/ автор: Д. Б. Митов/ брой 129 юни 2020