ДЪБОВ ЛИСТ И ЯВОР
превод: Иван Арнаудов
Лист дъбов от родно си клонче се тихо отрони
И буря го силна в далечна пустиня прогони;
Засъхна, завехна, - ту хлад го, ту жега обхвана
И ето най-после до Черно море той застана.
До морския бряг там млад явор расте си високо,
А вятърът милва му клоне израстли широко,
На клонете крехки се райските птици люлеят
И песни за славната морска царица те пеят.
И там прилепи се тоз пътник до дънера голи,
За отдих, за послон той явора почна да моли
И тъй му говори: „Аз ида отъ края студени,
Де растох и зреях при родните мили полени.
А днеска безцелно се нося тук тъй надалече.
Изсъхнах, без сянка, без сън, без желание вече.
Ах, нека остана на твоите клоне тук ази,
Ти сявга ще слушаш ми чудните, мъдри разкази…
- Защо си ми? - каза му младият явор зелени:
Ти сух, изгорял си, - не бива те тука за мене.
Ти много си видел, но що ми са твоите басни?
Ех, доста ми пеят и птиците райски прекрасни.
Иди надалече, о, пътнико! Аз те не зная.
Мен слънцето люби… цъвтя, с лъчи му играя;
Аз волно разпущам тук клонете си под небето
И с сладка прохлада ми корен мие морето…
сп. „Надежда”, бр. 2, 1900
