Иля Чавчавадзе

превод: Иван Арнаудов

Не за песни сладкозвучни,
не за пир сред блясък златен
в този свят тъй глух и мрачен
от съдбата съм изпратен.

Зарад хорските незгоди
и страдания безмерни,
кат росица от небето
нося радости аз верни.

За народа, за народа,
с него ази ще страдая
и в борбата с теглилата
с него всичко ще позная.

И съзвучия потоци
мойтe песни ще създават -
песни - отзив на сърцата,
що във скърби преминават.

сп. „Труд”, бр. 7, 1901 г.