Константин Фофанов

превод: Иван Арнаудов

***
Стопи се сетен лъч като целувка нежна
и сънний лес замря…
И месецът сребрист в небесна шир бзбрежна
пак плувна и изгря.

Душа ми стихна пак щастливо замечтана
до тъмни дълбини,
и спомена горчив сълзица възжелана
за миг го затъмни.

Аз плача за това, че вярвам в дни честити,
и тъй ще вярвам пак,
че лъч желан, светлив ще грейне в тъмнините
да пръсне черни мрак.

Той свети - ей го там! - искрица закъсняла,
деня що води нов.
И буди във душа, в тревоги изстрадала,
смирене и любов…

——————————

Славянска антология, 1910 г.