АКВАРЕЛ
АКВАРЕЛ
Денят угасва бавно в тишината
на глуха и неведома омая.
Грей още недогаснала позлата
на небосклона, потъмнял на края.
Нощта пристъпва, царствено разплела
косите си над хълми и долини,
и мълком път величествен подзела,
с звезди обкичва небесата сини…
* * *
В блян недогонен подвя ме студения
лъх на угаснали дни без заря.
Младост в надежди суетни и бдения
мълком разцъфна и мълком умря.
Радост мечтите ми ранни отмина ги.
Слънце ми грее и пак съм в тъма.
Чезне душата ми жаждуща винаги,
любеща вечно и вечно сама.
