Иван Арнаудов

1.
Всяка нощ оплакваш в мрака
ти изгубената младост,
а нали и теб те чака
нов живот и нова радост?

Ден ще дойде, лик сияен
за любов ще те примами -
и сърцето в трепет таен
ще трепти - с въздишки нями.

Не тъжи, нито на зрънце -
нека в кал земята кисне -
утре твойто златно слънце
на гърди ще те притисне.

2.
Дойде зима, студ допадне,
сняг се стели - преспи бели,
из гората, по полята
хищници беснуват гладни.

Дойде пролет - и сърцата
във гърдите, веч честити,
се откриват и опиват. -
Младост - кой ще я насити!…

Плевен, 1902 г.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, г. 11, кн. 3, 1903 г.