Христо Радевски

Христо Василев Радевски, български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач, е роден е в село Белиш, Троянско, на 10 октомври 1903 г. Завършва реална гимназия в Ловеч през 1922 г. и романска филология в Софийския университет. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание “Звънар”. През 1925 – 1934 г. сътрудничи на Димитър Полянов в редактирането и издаването на сп. „Наковалня”, а също и във вестниците “Младежка дума”, “Студентска трибуна”, “Ехо” и др. През 1927 – 1928 редактира седмичната хумористична страница на в. „Новини”. Един от основателите и главен редактор на в. „РЛФ” /1929 – 1934/. След 09. 09. 1944 г. е редактор на културния отдел на в. „Работническо дело” /1944/, главен редактор на в. „Литературен фронт” /1945/. От 1945 до 1948 г. е културен съветник в българското посолство в Москва. Председател на Съюза на българските писатели /1949-1957/, а от 1948 до 1962 г. е член на Управителния съвет на СБП. Главен редактор на сп. „Септември” /1958 – 1963/. В първите си стихосбирки “Към партията” /1932/, “Ние сме правова страна” /1933, сатира/ и “Пулс” /1936/ се проявява като талантлив продължител на Христо Смирненски. През 1945 г. излиза една от най-представителните стихосбирки на поета – “Въздух не достигаше”. Други поетични книги: “Извоювана родина” /1961/, “Небето е близко” /1963/, “Разоковена страна” /1966/, “Хора” /1970/, “Премъдрата книга” /1971/, “Лирика” /1980/, “Лиричен бележник” /1981/ и др. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения – “Уважаемите” /1947/, “Басни” /1954/, “Избрани произведения. Сатири” /1957/, “Те още живеят” /1959/, “Сатира” /1961/, “100 басни” /1961/, “Не е верно ли?” /1966/, “Избрани стихове. Сатира” /1975/. Пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руска класическа поезия. Автор е и на много книги за деца: “Събко-Зъбко” /1938/, “Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата” /1938/, “Наопаки” /1943/, “Мечтател” /1944/, “Китна родина” /1962/, “Стана весело” /1966/, “Весела книжка” /1967/, “Дванадесетте братя” /1968/, “Оттука почва обичта” /1970/, “Одумки” /1975/, “Въдичари” /1975/, “Сбъднат сън” /1976/. Народен представител е в три народни събрания /1953 – 1979/. През 1950 и 1951 г. е удостоен с Димитровска награда за литература, през 1963 г. – със званието „Заслужил деятел на културата”, през 1969 г. – със званието „Народен деятел на културата”. Герой на социалистическия труд /1973/. Носител на литературната награда на Министерството на просветата “П. Р. Славейков” за 1984 г. Вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга за превода “При вълшебниците”, 1982 г. Избраните му произведения включват 4 тома, издадени през 1983 г. През 1988 г. участва в създаването на „Клуб в подкрепа на гласността и преустройството. Книгата му “Невероятно, но факт…” излиза през 1990 г. Ярък документ на епохата е появилият се посмъртно “Разговор със себе си. Непубликуван Дневник” /2000/. Негови избрани стихове – “Пулс” са отпечатани също посмъртно, през 2005 г. Иван Богданов пише: “Като поет Христо Радевски се формира под въздействието на българската и на съветската революционна поезия. С творчеството си той допринася за утвърждаването на някои млади, прогресивни поети, най-личен между които е Никола Вапцаров. Революционната борба е основен мотив в творчеството на Радевски преди Девети септември… След 1944 г. сатирикът добива превес над лирика… Създадените от него басни и сатири се отличават с политическа острота и изобличителна сила. Неговият стих е гъвкав, езикът му е богат, а стилът – динамичен.” Още за поета виж и Тончо Жечев. “Христо Радевски. Творчески портрет” /1983/. Христо Радевски умира на 14 февруари 1996 г.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ брой 4 декември 2008

ИЗНАЧАЛНИЯТ ЗАКОН/ брой 4 декември 2008

ИЗ “ЛИРИЧЕН БЕЛЕЖНИК” /1981// брой 4 декември 2008

ПРЕЗАЕТИЯТ/ брой 5 януари 2009

ЗА КРАЖБИТЕ/ брой 5 януари 2009

ИЗ „ГЛЕДЕЦ” (1982)/ брой 27 март 2011

ИЗ „ВРЕМЕТО НА ПРОВЕРКА” (1987)/ брой 29 май 2011

ЛЪВЪТ И ХАМЕЛЕОНЪТ/ брой 57 декември 2013

БИЛА, РАЗПРАВЯТ, СТАРОСТТА…/ брой 60 март 2014

ЕПИГРАМИ/ брой 81 февруари 2016

ИЗ МОЯ БЕЛЕЖНИК/ брой 83 април 2016

ТРУДНОТО/ брой 85 юни 2016

СЛЕД ДЪЖДА/ брой 92 февруари 2017

ИДИ, МОЙ СТИХ…/ брой 96 юни 2017

СЪНУВАХ ПРОЛЕТ…/ брой 101 декември 2017

ИСТОРИЯ/ брой 104 март 2018

СПОМНЯМ СИ - ХЛАПАК, КОГАТО БЯХ.../ брой 107 юни 2018


Публицистика:

ЗА ЧИСТОТАТА НА БЪЛГАРСКАТА РЕЧ/ брой 50 април 2013

ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ/ брой 56 ноември 2013


Литература за деца:

АЗ НА ЦИРК БЯХ/ брой 7 март 2009

ЖАБЕШКИ ПРИЯТЕЛ/ брой 10 юни 2009

ЧУДНИЯТ КОНЦЕРТ/ брой 39 април 2012

ИЗ „ВЕСЕЛИ ПРИЯТЕЛИ” (1986)/ брой 59 февруари 2014


Интервю с Христо Радевски:

ХРИСТО РАДЕВСКИ: ПОЕЗИЯТА ЩЕ БЪДЕ ДЪЛГОЛЕТНА, САМО КОГАТО Е ИСТИНСКА… / брой 59 февруари 2014


Кореспонденция:

ИЗБРАНИ МЕСТА ОТ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА МИ С ХРИСТО РАДЕВСКИ - І/ автор: Анита Коларова/ брой 60 март 2014

ИЗБРАНИ МЕСТА ОТ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА МИ С ХРИСТО РАДЕВСКИ - ІІ/ автор: Анита Коларова/ брой 61 април 2014


Преводи:

Иван Крилов - ВОДОПАД И РУЧЕЙ/ брой 26 февруари 2011

Николай Некрасов - ЗАГЛЕДАН В СТРАШНАТА ВОЙНА…/ брой 44 октомври 2012

Корней Чуковски - БЕЧКО/ брой 46 декември 2012

Владимир Маяковски - СТИХОВЕ ЗА РАЗЛИКАТА ВЪВ ВКУСОВЕТЕ/ брой 66 октомври 2014

Сергей Есенин - СТИХОВЕ/ брой 79 декември 2015

Максим Горки - ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА/ брой 87 септември 2016

Михаил Лермонтов - ЛОДКА/ брой 99 октомври 2017

Самуил Маршак - КОГАТО ДЪЛГО СЛУШАТЕ ДА СПОРЯТ…/ брой 100 ноември 2017

Михаил Исаковски - ОЙ, ПРОСТОРИ ПРОЛЕТНИ.../ брой 103 февруари 2018


За Христо Радевски:

„ИСТОРИЯТА СЕ РАЗТВАРЯ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 59 февруари 2014


АЛБУМ