ЖИВОТ

Иван Арнаудов

ЖИВОТ

Живота твой не е живот - поток
от въжделения и идеали…
Ала светът открай си е жесток -
той няма твойта младост да пожали…

Ще паднеш ти. Духа ти да изкупи
минутка щастие - и той
кат крехко стъбълце ще се пречупи.
Тогава кой ще те погледне, кой?

Кой в тоз живот, в тоз лудия поток
от страсти днес жадней за идеали?
О, не, светът е толкова жесток! -
Той няма твойта младост да пожали.


ПРЕДУТРИНА

Ден на скръб или на радост,
отвори ми свойте двери -
аз жадувам за лъчи.
В твойте светнали очи
моята самотна младост
път загубен ще намери.
Ден на скръб или на радост,
отвори ми свойте двери!…

На предутрината сладка
отпочинал на крилете,
в свойта хубава мечта
към любов и красота,
аз великата загадка
бих узнал на вековете:
път към истината сладка
през страданията свети.

И с звука на химна свята
мойта лодка ще отплува
към далечни брегове,
де съдбата ме зове.
Бурен път, де на бедата
страшний глас в смеха се чува,
де живей добро с злината,
дето сладко се тъгува.

Ден на скръб или на радост,
отвори ми свойте двери -
аз жадувам за лъчи.
В твойте светнали очи
моята самотна младост
път загубен ще намери.
Ден на скръб или на радост,
отвори ми свойте двери!…