БЕЗ ИМЕ
превод: Иван Арнаудов
Вражда, отчайвание и любов
царуват смътно винаги в душа ми -
ту зеющия гроб ми взора мами,
ту жаждувам за мил детински зов.
Понякога живота ме мори -
и във борбата тежка с нищетата,
забравена, самичка, - аз дори
присмивам се в лицето на съдбата.
Но колко сълзи тежки, безотрадни
аз лея над нещастните в света,
над всички болни, уморени, гладни,
които крачат бързо към смъртта!
И зей сърцето ми за техний глас;
от сълзи горки песен ще направя
и в всеки звук от скърби ще поставя
частица от душа си страдна аз…
сп. „Труд”, бр. 7, 1901 г.
