ПЪТНИЦИ
ПЪТНИЦИ
Намръщен ден, ни лъч от светлинка,
от висини мълчанието висне.
Самотна птица от клонака писне
и литне през широката река.
Намръщен ден, невидима ръка
като че иска всичко да притисне.
От небеса дъжд кани се да плисне
и да смути самотността така.
Далеко негде пътници из друма
минават и приказват си едва.
Подвява вятър падналата шума.
И глъхнат недоречени слова.
И бързат те: ей там в далечините
на близки тям изгледват се очите…
* * *
Гроб до гроб - живот един,
равен дял на всички даден,
а сред здравец и жасмин
лъхва ветрец тих, прохладен.
Няма ежби в тоя кът,
ни борби, ни шум суетен -
на безмълвие духът
сам витай, в тревите вплетен…
