НЕ СА ТЕ ПОБЕДЕНИ!…
НЕ СА ТЕ ПОБЕДЕНИ!…
Видяхте ги вий прашни, уморени,
с измъчени от жегата лица,
видяхте ги с разтупани сърца,
но не и победени.
Нима на таз България чадата
вий мислите за робски синове,
покорно безогледни пред бедата,
с детински умове?
Не, никога! Тез, що не се бояха
от студ и жега, от куршум и щик,
и във победи вихрено летяха -
не плаши вражи щик.
Видяхте ги вий прашни, уморени,
с измъчени от бдения лица,
видяхте ги с разтупани сърца,
но не и победени!…
1913
БЯЛО МОРЕ
Бучи морето, плискат се вълните,
о стръмни бряг и връщат се назад,
клокочат като адът глъбините,
поглъщат всичко сякаш в буен ад.
Бучи морето, вслушва се простора
във всеки звук из тъмни глъбини:
не е ли туй откръшлек от говора
на нашите деди от стари дни?
1915
ОТ КЪРВАВАТА ГОДИНА
Пепелища
За огнищата родни ли стене
във душата ви глуха печал?
Невъзвратно не са те срутени,
не тровете гърдите си с жал.
Като пилци прокудени, плахи
ще се върнете скоро вий там -
под напуснати глъхнали стрехи,
с затаен във гърдите си плам.
И отново ще гръмнат от песни
пепелищата мъртви сега.
Македонските хълми чудесни
ще забравят и враг, и тъга.
1915
ОХРИДСКО ЕЗЕРО
Лъщят огледално-студени води,
брегът се оглежда заслушан в вълните
и сякаш глас таен неведом реди
словата на жалби незнайни и скрити:
„В тъга се изминаха сонм векове.
Къде си о, родна реч, мила и свята?
Кога ще запее край тез брегове
брат песен честита, свободна, позната?”
Лъщят огледално-студени води:
на минало робство, и днешно, с тъга.
О, колко ли тайни във свойте гърди
те крили са мълком и крият сега?…
1915
