ТРУДЪТ
ТРУДЪТ
Ний знаеме как гаснат дните кратки
на радостите, - знаем как текат,
и нам са мили, скъпи тез дни сладки
сред нуждитe, в трудът.
Че в този труд священ, посред борбитe
на щастие зарята ни светлей,
че закалений дух и сред тъгитe
пак може да живей.
Да, нам са сладки залъцитe черни,
спечелени със мъка и със пот,
нам мил е и сред мъките безмерни
клетнишкия живот.
О, труд свещен, за мишцитe калени
светилото на честност в теб блести, -
чрез тебе нуждитe са победени,
днес всички храниш ти!
1900
ЗАСЛУШВАЙТЕ СЕ!
Заслушвайте се често в плачоветe,
в туптенето на робскитe сърца, -
заглеждайте се в сухитe лица,
зарад които щастие не свети.
И в всеки звук, излезал из теглата,
и в всеки трепет ще съзрете там,
че не злочест и немощен и ням
протест един се крие към съдбата.
Не, никога! Неволникът протака
злочестина и нужда да търпи…
Той времето напразно не скъпи
и глупий край на злото ще дочака.
Ще да дочака мъки победени,
честити, пълни с братство скъпо дни;
ще да дочака гробни тъмнини
на робството - в рай красен променени.
1900
