Литературен свят

Йордан Ковачев

Йордан Методиев Ковачев, български писател и преводач, е роден на 18.10.1895 г. в гр. Пещера в семейство на изселници от Македония. Завършва основно образование в Пещера, гимназия в Пловдив (1913) и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1918 г.). Живее в Пловдив, работи като адвокат. За пръв печата разкази през 1919 г. в сп. “Възраждане”. От 1934 г. е председател на групата на провинциалните писатели, на който пост остава до вливането на групата в СБП. Преводач от руски и френски език. Автор на стихове, разкази, пиеси. Заедно със Стоян Андрейчин издава “Международен сборник Лев Толстой” (1936). Съчинения: “Моето утро” (стихове, 1924), “На невидими струни” (стихове, 1926), “Искри” (разкази, 1929), “Изпуснати хора” (драма, 1932), “Златни капки” (разкази и легенди, 1934, ІІ издание - 1942), “На борба с бедността” (1934, 1942), “Озарение” (стихове, 1938), “Рог жълтици” (комедия, 1945). Превежда от руски език поезията на Фьодор Тютчев (1935, 1956), Михаил Лермонтов (1941), Сюли Прюдом (1945), С. Надсон (1962) и мн. др. Умира на 19.02.1966 г. в гр. Пловдив. През 2022 г. излиза романът му “Така започна животът”, писан в периода 1952-1957 г., където се разкриват първите 15 г. от младостта на писателя в градовете Пещера и Пловдив.

Публикации:

Поезия:

ПУСТОГОРИЕ/ брой 48 февруари 2013

НА ГРОБА НА РАКИТИН/ брой 66 октомври 2014

ЗЕМЯ/ брой 88 октомври 2016

УСМИХНИ СЕ, МЪЧЕНО СЪРЦЕ…/ брой 91 януари 2017

ИЗ „НА НЕВИДИМИ СТРУНИ” (1926)/ брой 92 февруари 2017

О, РАЗЛЕЙ СЕ, РАДОСТ МОЯ…/ брой 97 юли 2017

ДРУМ ДРУМУВАТ ДРУГОЗЕМЦИ ЛИХИ…/ брой 100 ноември 2017

БУРНА Е ДУШАТА МИ, ДЕТЕ…/ брой 103 февруари 2018

ИЗНУРЕНИ ОТ ЖИВОТА…/ брой 105 април 2018

СЛЪНЧЕВА МЪКА/ брой 108 юли 2018