Йордан Ковачев

СТИХОВЕ

1.
Изнурени от живота,
полетете вий към мен,
таен ключ на вечна сила
ми е нявга поверен.

През пустинята безводна
на безредните борби,
ще отидем до скалата
на човешките съдби.

Тежката врата в скалите
ще намерим да черней,
и до нея с трън до тръна
зла къпина да вирей.

Морни, бледи, изнурени,
ще разчистим своя път
и ръждиви тежки порти
ще пред нас да изскриптят.

И от мрака на скалата
буен ручей ще изври,
нашите чела унили
с пресен лъх да разведри.

Поръси челото бледо
и безмълвно пожелай.
И най-дивната надежда
в миг в дело ще засияй!

Изнурени от живота,
спрете всички тук при мен,
таен ключ на вечна сила
ми е нявга поверен.

2.
В съкровищата дивни, натрупани от века,
сияят наредени брилянти и злата,
с борби и жертви скъпи издигнал е човека
грамади неизгледни цветя на мисълта.

И колчем се опия от блясъка им вечен,
безкрайна, мощна жажда гърдите ми гори;
да ида всред скалите на моя край далечен,
да къртя и да търся от вечните искри.

И търся неуморно, безспирно, без почивка
в просторите душевни непипано злато,
за камъни безценни, гранитната почивка
на мисълта разбивам с чиличното длето.

Тук-там зрънце златисто и жилка самородна,
тук-там елмаз проблесне в студената скала,
и радостна ликува душата ми свободна,
размахала високо невидими крила.

И туй, което мога с борби и труд да взема,
като рудар набожен копнея да го дам
в съкровището общо, в урната голяма
всред дивния и вечен на божеството храм.

——————————

сп. „Възраждане”, бр. 23, бр. 2, 1933 г.

***
Рушат се всичките олтари,
и в прах са всички божества,
пред жертвеник жреците стари
не шепнат тайните слова.

Ни рой девици посветени
с венци от дъхави цветя,
възнасят химни вдъхновени
към божествата на смъртта.

Във храма нищо се не чува,
царува мъртва тишина,
през свода разрушен нахлува
небесен сноп от светлина.

А нейде тамо на горите
в светия изумруден храм,
говори някой на тълпите:
Аз нова вяра ще ви дам!

И тръпнат радостно сърцата,
в гърдите вярата пламти
и дигат се в далечината
на нов храм ярките врати.

Мъртвило пак… И сграда стара…
И нов сноп вечна светлина,
и порив нов към нова вяра
ще движи всички времена.

——————————

сп. „Възраждане”, г. 23, кн. 4, 1934 г.