Делчо Василев

„Озарение”, стихове, Йордан Ковачев, 1938 г., издание на автора и на неговите спомоществуватели

Поетът Йордан Ковачев ни предлага късове от своето сърце и душа, в които пулсира не само художествено чувство, не само възвишената поетична емоция, но пулсира и една гражданска доблест, една свободна и горда съвест.

Но това възроптание не е с размаха на уличните протести и демонстрации, а религиозното самочувствие на една върховна нравственост, една светла и горда съвест, която не може да пречупи божественото си знаме пред жалките пристъпи на глупостта и жестокостта!

Това е бунта на един нов Альоша Карамазов, който не отрича смисъла и красотата на живота - и иска да си върне Богу билета на живота - само защото царува и несъвършенството, а напротив, всред тая страшна пустота и заспала шир на духовната нощ, той надава могъществен вик, за да освети от кошмара на заблудата душите и да пробуди в сърцата човешки любовта, добротата и снизхождението!

Ето къде е великата гражданска заслуга на поета Ковачев, ето в какво се състои красотата и величието на стиховете в „Озарение”.

Но, впрочем, разгледайте книгата, прочетете всичките 92 стихотворения и вие ще се съгласите, че няма нито един стих, който да не е песен - химн на свободния човешки дух, нито един стих, който да не звучи като интимно и светло откровение на едно благородно вселюбящо сърце - сърцето на всемирната любов!

Затова книгата „Озарение” може с право да се счита за най-хубавата изповед в българската лирична поезия, най-скъпия поетичен бисер, излъчващ толкова нежност, толкова великодушие и божествено очарование!

Но в тази книга има и нещо друго, което е характерно за поетическия дар на Йордан Ковачев. Това е съвършенството на художествената изобретателност и непринудено настроение, до което поетът се издига. С няколко само отделни щрихи той успява да ни предаде в чудно жива картина красотата на природния пейзаж или селския народен бит.

И после, каква неизразима прелест и обаяние ни доставя неговият сочен и нежен език, богатството на художествения елемент в говора, музикалността на слога, чистотата, неподправимостта на неговия стил.

Всички поетични образи у него са спокойни, естествени и съвършено чисти, като утринна роса, като пролетен лъч и като милувката на зефира - така, както те са се зародили из дълбоките извори на необятната му душа!

Освен това съществен елемент, който в въобще характерен за творчеството на Ковачев и който ярко проличава във всички стихове на „Озарение” е неговият дълбоко пантеистичен дух и безграничната му и непобедима любов към човека брат.

Поетът обожава природата и тъй се чувствува неразривно свързан с нея, че всяка нейна красота, всяка нейна проява буди най-чисти възторзи в душата му, както и всяко нейно „страдание” буди в сърцето му най-дълбоко съчувствия.

Поетът тръпне възторжено пред великата хармония на Всемира и страда болезнено, когато злото-разрушител погубва дивната му красота.

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 427, 22 март 1939 г.