ТЕЛЕФОН
ТЕЛЕФОН
Ало, ало? Кой е там?
Ти ли си, мил дядо Боже?
Ти прости, че моя глас
толкоз рано те тревожи.
Но днес срещнах тук до нас
бедно дрипаво сираче,
тръпнеше от студ и страх
и не смееше да плаче.
Спрях богати господа:
„Хей, детето облечете!”
Но отминаха си те
и сами остахме двете.
Туй на майка ми казах
и на вси домашни наши,
ала баба ми завчас
взе с тояга да ме плаши.
И тогава си казах,
тях на тебе да наклопам -
и дори до тебе аз
за сирака да похлопам.
И сглобих си телефон
да ти кажа, мили Боже,
да направиш бедността
бедните да не тревожи.
Всякъде да има хляб,
масълце и топли дрехи,
сухи сливи за ошав,
за децата и орехи.
Че не мога аз да ям,
да се радвам и играя,
а пък бедните деца
в глад и мъка да ридаят.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 1, кн. 5, 1931 г.
ДЕЦА
Да би могло да спре само в небето
и слънцето би спряло зарад вас,
деца - рой тръпки на сърцето!
Да би могло луната с нежен глас
за вас да пей в нощта приспивни песни,
тя пяла би, деца, до късен час.
Във своя път и всички бури бесни
би стихнали, да знаят как сияй
във нашата душа низ сънища чудесни.
И всички ний да помним тоя край
на чистота, от който сме далече,
не би могло сърцето да изтрай, -
би станали кат вас дечица вече.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 1, кн. 5, 1931 г.
