Йордан Ковачев

***
Не отлитай, продължи се, дивен миг на тиха нежност,
миг на обич вдъхновена, миг на радост до сълзи,
в единение върховно дълго мене запази
на божествената мисъл със свещената безбрежност.

Плавам духом във вълните на възторзите небесни,
пия жадно и във унес светлий сок на вечността,
и със целий мир сдружена крепне моята мечта
и в сърцето буди с ласка звукове за нови песни.

Не отлитай, продължи се, дивен миг на тиха нежност,
миг на обич вдъхновена, миг - живот във светлини,
в твоя чар да се прекъсне нишката на мойте дни,
и се слея на живота със свещената безбрежност.

***
Всяка вечер ти откъсваш
бисер бял от моя низ,
всяко утро ти от него
грабваш тъмен аметист.

Бяха дни, скъперник тръпен,
страдах аз от твойто зло
и резбарка-горест често
пишеше по туй чело.

Но сега веч без тревога
гледам твоя смел грабеж,
и усмихнат се учудвам
дни, нощи като крадеш.

Време, ловко и крилато,
откъсни и сетний ден,
да отдъхна и запея
с бедност вечна озарен!

——————————

сп. „Възраждане”, г. 16, кн. 1, 1926 г.