Йордан Ковачев

На снимката: Паметник на гроба на Ракитин. Скулптор Иван Фунев

О, могила украсена със увяхващи цветя,
аз не вярвам, че поетът спи във твойта тъмнота,
че под тези бели ленти, кипариси и чимшири
той е слязъл да намери сън мъртвешки, пълен мир!

Тук ще чезне тленно тяло, ще се стапя морна плът;
към праха ще да се върне туй що дал го е прахът,
но поетът, но сърцето, пеещият дух крилат
ще лети из висинето, ще живее вечно млад.

В буря зимна ще ридае, ще цъфти в сияен май,
и през векове безкрайни по земята ще блуждай;
ще кръстосва равнините и ще плава над света,
за да буди във душите радост, песен и мечта!

София, 5., 1934 год.

сп. „Илюстрация „Светлина”", бр. 11-12., 1933-1934 г.