Борис Наков

„Изпуснати хора”, драма в пет действия от Йордан Ковачев. Второ преработено издание. Издание на „Посредник”, София, 1935 г.

Самото заглавие подсказва в каква среда ще ни води авторът на драмата. Това е средата на пропадналите хора, на хората, затънали в една духовна тъмнина, из която няма изход.

Двамата синове на забегналия в чужбина Илия Пеев, оставени без домашен надзор, се разхайтват и покваряват, стават „изпуснати хора”. Духовно паднал като тях е и дядо им Пею.

Тия лица са главните герои на пиесата. Тях авторът, посредством завърналия се Илия Пеев се заема на всяка цена да „поправи”. Това е благородна задача, за постигнато на която се изискват много усилия, много жертви.

Бащата е готов на всичко. Начините, по които постъпва той, са добре избрани: но въпреки това, синовете и старият не се поправят.

За това се изисква и още нещо - и авторът го дава. Синовете и старият трябва да убият богатия чужденец Илия Пеев, за да му вземат парите. за хора като тях едно подобно решение е, само по себе си, естествено и правдоподобно.

Разбира се, то трябва да се приложи в изпълнение при едни благоприятни условия и при нужда.

Нам ни се вижда много прибързан направеният опит в планината да се извърши убийството: Илия Пеев едва ли би носил в себе си парите, които искат да му оберат.

Нагласено изглежда и убийството, което се извършва вкъщи. Така, както го описва авторът, то съвсем не постига по един пряк път целта, която преследва той.

Но Ковачев е искал да създаде „напрежение”, искал е да разтърси по-силно душите на „изпуснатите”, за да ги събуди.

Все пак, ние се съмняваме да е постигнал това. Съмняваме се изобщо във всяко произведение, създадено с единствената цел да чете морал.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 3 април 1935 г.