Фьодор Тютчев

превод: Йордан Ковачев

Мълчи, прикривай и пести
и свойте чувства и мечти!
Те нека в вътрешния свод
сменяват залез със възход,
като на звездните лъчи
любувай им се и мълчи!

Сърцето как би си раздал?
И други как те би разбрал?
Ще разбере ли с що си жив,
щом всеки звук е звук лъжлив,
че дума мислите личи:
храни се с тях и си мълчи!

Сам в себе всякога живей,
че свят безкраен в теб светлей
от мисли, чудни бленове;
тях външний шум ще ги скове,
те гаснат в дневните лъчи:
ти слушай ги и си мълчи!

—————-

* Любимото стихотворение на Л. Н. Толстой. „Аз не знам по-хубаво стихотворение” - казваше той.” - А. Голденвайзер. „Близо до Толстоя”, т. 2, стр. 303.

——————————

сп. „Възраждане”, г. 22, кн. 9, 1933 г.