БУРНА Е ДУШАТА МИ, ДЕТЕ…
***
Бурна е душата ми, дете…
Блъскат се вълните белогриви;
тежък вятър буйно долете
от страната на стихии диви.
Мятам се настръхнал и студен,
и неспирно търся в небосклона,
търся знак за идущия ден -
лъч игрив от слънчева корона.
Зърна ли го, ще си спомня пак
радостта на мирната ми сила,
и ще трепне животворен зрак
над стихия гръд успокоила.
А сега е в буря моят дух,
гръмове прорязват ми гърдите,
но не стигат те до моя слух,
нито дръзват да текат сълзите.
Ти ще видиш само радостта
на следбурни дъхави простори,
без да знаеш тая чистота
за какви борби във мен говори.
***
Аз съм тъй далече, аз съм тъй далече!
И все път придавам всеки миг и час;
кат дете в тълпата се изгубих вече
и не ще се върна никога у нас.
Нощ деня сменява, нощ деня сменява;
след нощта изгрява златокъдър дене,
но и той ме носи и отдалечава
от това, що имах, що е свидно мен.
Нося се и тръпна, нося се и тръпна
все във нови мисли, в други светове,
но назад аз нивга няма веч да стъпна,
миналото дето с болка ме зове.
Всичко отлетяло, всичко отлетяло…
Всеки миг отлита някой символ скъп;
от дружина шумна мене е остало
спътница последна - тъмноока скръб.
——————————
сп. „Възраждане”, г. 21, кн. 3, 1931 г.
