Йордан Ковачев

Сюли Прюдом има у нас твърде значително място и предани читатели, които тихо и безшумно живеят с неговите стихове. В най-неочаквани среди се открива влиянието на този нежен и дълбок поет и мнозина живеят с едно или друго негово произведение. Не напразно той е застъпен в две антологии от преводни стихове; не случайно покойният д-р Асен Златаров започваше своите бляскави беседи за щастието с образи из едноименната поема на Сюли Прюдом; не случайно вещи познавачи (проф. Т. Томов, отец Донасиен Тера) в хубави беседи са разглеждали у нас неговата поезия и нейната проблематика, а един от най-големите му почитатели, покойният виден пловдивски адвокат и общественик Ангел Стайков остави, уви, още неиздадена, цяла монография върху изкуството, идеите и личността на Сюли Прюдом. Дали със своето чудно чувство за мярка, със своята сдържаност, съзерцателна топлота и изживяване личните и обществените противоречия и борби или със своята искрена и сърдечна човечност, но Сюли Прюдом е подхранвал и може да подхранва българския дух. Тези негови качества привличат, задължават и сродяват с изкуството му неизтощената и дейна душевност. Те са, които осигуряват безсмъртие и непреходност на делото му и в нашата земя.

*
Сюли Прюдом, Рене Франсуа Арман е роден в Париж на 16 март 1839 г. в богато и издигнато семейство. Дедите му са имали слабост към изкуствата въобще, а баща му е писал доста сръчни стихове. Започнал образованието си като пансионер в лицея Бонапарт, той бил отличен ученик по класическите науки, след което е влязъл в Политехниката. Двадесетгодишен той е вече бакалавър на науките и литературата, след което учи право, работи близо две години като значителен чиновник в предприятието Шнайдер-Крьозо, където е имал условия да се занимава с поезия и като начало е започнал да превежда Лукреций в стихове. За да изпълни едно пожелание на домашните си, той като правист е стажувал за малко при един нотариус, след което изцяло се е посветил на своето поетическо творчество.
Сюли Прюдом е взимал участие в един кръжец на млади люде, готвещи се за политическа дейност, пред които е чел своите стихотворения и техните одобрения са го насърчили да издаде в 1865 год., едва 26 годишен, своя пръв сборник „Станси и поеми”, който привлякъл веднага вниманието на познавачите и е бил отбелязан от Сент-Бьов. За стихотворението от този сборник „Разбита ваза” на поета е дадена Нобеловата премия, а в 1881 год. е бил приет за член на Френската академия. Едно след друго са последвали и други сборници със стихове, които са прославили името му, отрупали са го с почести и, на върха на неговата слава, е бил еднакво прочут и във Франция, и в чужбина. Навсякъде е бил почитан като майстор и учител и от духовния елит на света е честван тържествено и сърдечно.
Привързан с цялото си сърце към природата, особено към полето, той е живял и написал по-голямата част от творбите си в своят малка полска къща в Олне-су-буа, живописно потънала в зеленина, а в Париж е обитавал горния етаж на едно частно жилище в предградието Сен-Оноре недалече от Елисейските полета, където е приемал своите безбройни почитателки и почитатели. В последните години от живота му, с разбито здраве, той се е оттеглил в Шатене, парализиран, без да напуща своето кресло до камината, освен за да го замени с малката количка, на която е извеждан за къси и тъжни разходки на въздух.
През пролетта на 1907 г. група негови ученици и приятели дошли да му засвидетелстват своята почит. Отрупали го с цветя и просълзеният поет прегърнал своите стари приятели и стискал ръцете на другите посетители. Франсоа Копе, който присъствал на тази среща, напускайки я, опечален казал:
- Току-що репетирахме неговото погребение.
Това било жестоката истина. Няколко седмици след това Сюли Прюдом угаснал, а делото и името му остана, както мечтаеше той:
„На славната врата аз искам то да свети,
отдето с бавен ход минават вековете,
де всеки мъж прочут оставил е следа
и скачва своя век на вечността с реда!”

1945