Фьодор Тютчев

Фьодор Иванович Тютчев, руски поет, преводач, мислител, философ, публицист, дипломат, общественик е роден на 05.12. (23.12) 1803 г. в село Овстуг, Брянска околия, Орловска губерния, в старо благородническо семейство, което прекарвало зимата в Москва. На 10 години негов учител става философът Семьон Раич, който пребивава в дома на Тютчеви 7 години и оказва голямо въздействие на бъдещия поет. Първата публикувана работа на 14 г. Тютчев е превод на писмото на Хораций до Меценат. През 1821 г. Тютчев завършва филология в Московския университет, а през 1822 г. е изпратен в Петербург, за да служи в държавната колегия по външни работи и придружава граф Остерман-Толстой, негов роднина, в Мюнхен. Зад граница поетът живее с незначителни прекъсвания 22 години. През 1826 г. се жени в Мюнхен за баварската графиня Ботмер, в техния салон се събира интелигенцията – Хайне, Шелинг и мн. др. След смъртта й, през 1839 г., той се жени за баронеса Дернхайм. През 1837 г. става камерхер и статски съветник. Временно званията и поста му са отнети, Тютчев живее в Мюнхен, където поетичната му дейност не прекъсва – той печата в списанията “Галатея” на Раич (1829-1830) и “Молва” (1833) няколко стихотворения, а благодарение на княз Иван Сергеевич Гагарин през 1836-1840 г. се появяват в сп. “Съвременник” на Пушкин около 40 стихотворения на поета. През следващите 14 години Тютчев не публикува поезия, но създава над 50 нови поетични творби. През 1844 г. се появява първата му политическа статия “Lettre a M. le Dr. Gustave Kolb, redacteur de la “Gazette Universelle” (d’Augsburg)”. Той се завръща в Санкт Петербург, всичките му служебни права и почетни звания са възстановени. Назначен е като служител за специални поръчения при държавната канцелария – тази длъжност той запазва и когато (през 1848 г.) е назначен за старши цензор при специалната канцелария на министерството на външните работи. В началото на 1849 г. написва статията “La Russie et la Revolution”, а в януарския брой на “Revue des Deux Mondes” за 1850 г. е напечатана – без подпис – друга негова статия: “La Question Romaine et la Papaute”. По свидетелството на Аксаков, и двете статии правят силно впечатление в чужбина. В същата 1850 г. Николай Некрасов (в “Съвременник”) високо поставя произведенията му. Иван Сергеевич Тургенев събира с помощта на семейството на поета, но – според И.С. Аксаков – без всякакво участие на самия Тютчев, около сто негови стихотворения, предава ги в редакцията на “Съвременник”, където те са публикувани, а после излизат и като отделно издание (1854), предизвикало възторжения отзив (в “Съвременник”) на Тургенев. Оттогава поетичната слава на Тютчев започва да расте – списанията и вестниците го канят за сътрудничество, а през 1857 г. е назначен за председател на комитета за чуждестранна цензура. През 1846 Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с над двадесет години, има с нея незаконна връзка, тя му ражда три деца. В началото на 70-те години поетът изпитва поредица от удари на съдбата: умира единственият му брат, с когото го свързва голямо приятелство, по-големият му син, омъжената му дъщеря. След първия инсулт (01.01.1873) той почти не става от леглото, а след втория преживява няколко седмици в мъчителни страдания и умира в Царско село на 15.07.1873 г. Тютчев е един от най-видните представители на философската и политическата лирика в руската литература. Автор на философска и любовна лирика, на политически стихотворения и публицистика с панславистка ориентация. Творчеството му се развива от романтизъм към реализъм. Запомнен като блестящ, остроумен, обаятелен, деликатен събеседник, проницателен мислител и културна фигура от световна величина, Тютчев е националист и православно вярващ човек в политическата си поезия, а мирогледът му съвпада с този на първите славянофили. По-млад връстник и ученик на Пушкин, той е учител на лириците от следпушкиновия периода; не е без значение и това, че мнозинството от тях принадлежи към политическите му съмишленици. Литературното му наследство не е голямо: най-пълните събрани съчинения на Тютчев (1900) включват оригиналните (246), преводните му (37) стихотворения и четири политически статии. Главен биографичен източник е книгата на И. С. Аксаков – зет на поета: “Биография Федора Ивановича Тютчева” (1886). Забележителен майстор на стиха. Създател е на лиричната миниатюра в руската поезия. Ценен високо от Пушкин, Достоевски, Некрасов, Фет. На български език е превеждан от Димитър Бояджиев, Димитър Караджов, Йордан Ковачев, Кирил Кадийски, Александър Миланов, Григор Ленков, Петър Велчев, Иван Коларов, Константин Константинов от Ботевград (починал 23.05.2006) – осъществил единствения най-пълен български превод на стиховете на Тютчев у нас.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Григор Ленков/ брой 16 януари 2010

ЦИЦЕРОН/ превод: Димитър Горсов/ брой 36 януари 2012

НЕБЕТО НОЩНО КАТО СТРЯХА…/ превод: Александър Миланов/ брой 37 февруари 2012

ВЕЧЕР/ превод: Димитър Горсов/ брой 41 юни 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

НЕ ВЯРВАЙ НА ПОЕТА, ДЕВО…/ превод: Нико Стоянов/ брой 42 юли 2012

ТЪЙ КАКТО ОКЕАН ЗЕМЯТА МИЕ…/ превод: Григор Ленков/ брой 42 юли 2012

БЕЗСЪНИЦА/ превод: Йордан Ковачев/ брой 42 юли 2012

ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 42 юли 2012

НЕ С УМ ЩЕ СХВАНЕШ НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ…/ превод: Красимира Василева/ брой 45 ноември 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ДЕН И НОЩ/ превод: Димитър Горсов/ брой 50 април 2013

ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ/ превод от руски: Марта Мянкова/ брой 53 юли 2013

ПЛАДНЕ/ превод: Димитър Горсов / брой 56 ноември 2013

БЕЗУМИЕ/ превод: Димитър Горсов/ брой 67 ноември 2014

КЪМ N. N./ превод: Петко Недялков/ брой 75 юли 2015

SILENTIUM!/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015

БЕЗСЪНИЦА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 85 юни 2016

ПРОБЛЯСЪК/ превод: Петър Велчев/ брой 93 март 2017

SILENTIUM/ превод: Йордан Ковачев/ брой 93 март 2017

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 93 март 2017

НЕ СЕ РАЗБИРА С УМ РУСИЯ/ превод: Елка Няголова/ брой 94 април 2017

КАК ЗИМАТА ЗЛОБЕЕ…/ превод: Христо Медникаров/ брой 94 април 2017

ЗАЩО ТИ, ВЯТЪР НОЩЕН…/ превод: Петър Кишмеров/ брой 96 юни 2017

КЪМ СЛАВЯНИТЕ/ превод: Д. К. Попов/ брой 101 декември 2017

ВЕЧЕР/ превод: Татяна Любенова/ брой 103 февруари 2018

SILENTIUM!/ превод: Васил Пундев/ брой 105 април 2018


Публицистика:

ОТКЪСИ ОТ ПИСМА/ брой 96 юни 2017


За Фьодор Тютчев:

ЛЮБОВНИТЕ ПРОЗРЕНИЯ НА ТЮТЧЕВ/ автор: Григор Ленков/ брой 42 юли 2012

„РУСИЯ В ПЪЛЕН И ОКОНЧАТЕЛЕН ВИД”/ автор: Панко Анчев/ брой 42 юли 2012

ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА ОТ 1812 Г., ИМПЕРИЯТА, РЕВОЛЮЦИЯТА И РУСИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА Ф. И. ТЮТЧЕВ/ автор: Панко Анчев / брой 45 ноември 2012

ДУЕЛ/ ПРИСТИГАНЕТО НА ТЮТЧЕВ/ автор: Николай Рубцов/ брой 56 ноември 2013

ТЮТЧЕВ НА БЪЛГАРСКИ/ автор: Симеон Гатев/ брой 107 юни 2018


АЛБУМ