Христо Ганов

Христо Александров Ганов е роден на 3.01.1938 г. в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си образование (медицина) – в град Пловдив. Работи като лекар четири години в Ардино, Кърджалийска област, след което е редактор в ДИ „Христо Г. Данов” (1966-1969). След това една година е журналист във в-к „Народна младеж”, 1971-1974 г., редактор е в сп. „Дружба”, зав. отдел към Дирекция „Творческа” при ДО „Българска кинематография” (1974-1981), референт в Съюза на българските писатели (1981-1985), редактор и отговорен секретар в сп. „Пламък” (1985-1993), административен секретар на СБП (1994-1998). Бил е административен секретар на СБП и главен редактор на алманах „Мизия” – издание на Дружеството на писателите – Плевен. Рецензент и редактор на десетки поетични книги. Издадени книги с поезия: „Самооткритие” (1966), „Същност” (1967), „Червени есени” (1972), „Времето е път” (1975), „Следобед” (1982), „Суеверие, наречено Любов” (1986), „Антизвезда” (1987), „Кафяви острови” (1987),  „Лична азбука” (1988), „Студеният връх на огъня” (1992), „Евангелие за българи” (1996), „Цвят и дума” (стихове, посветени на българските художници, 1997), „Почернели отблясъци” (1998), „Случайната сълза в окото” (2007), „Вървя към дъжда. Избрана лирика” (2008), “Тъмни искри” (2013), “Белези” (2015), том литературна мемоаристика „Животът на думите и думите на живота” (2003); “Премълчани думи и похвални слова” (в 2 тома, 2011). Превел е поемата „Стена” на литовския поет Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели анонимен международен конкурс) и на кантата „България и Русия” на композитора Димитър Николов. Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и филмови импресии. Негови поетични творби са преведени на над 10 чуждестранни езици, награждавани са в национални и международни конкурси. Носител на националната литературна награда “Георги Джагаров” за 2014 г. Заслужил гражданин на Плевен. Умира на 7 юли 2022 г.


Публикации:


Поезия:

ОСТРОВЪТ/ брой 13 октомври 2009

НЕ, НЕ Е СЪН…/ брой 16 януари 2010

КАК ЗАМРЪКВАМЕ…/ брой 19 април 2010

ВЪРВЯ КЪМ ДЪЖДА/ брой 26 февруари 2011

ЧЕТИРИСТИШИЯ/ брой 27 март 2011

ДОМ НА БРЕГА НА РЕКА/ брой 35 декември 2011

МОЛИТВА ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ/ брой 37 февруари 2012

ПОД НОЗЕТЕ МИ ТЕЧЕ РЕКА…/ брой 38 март 2012

ФОРМУЛИ/ брой 39 април 2012

ДОМЪТ МИ - БОМБОУБЕЖИЩЕ…/ брой 41 юни 2012

ПОСВЕЩЕНИЯ/ брой 81 февруари 2016

НЕ ПОМНЯ КАК ТОЧНО ТЕ СРЕЩНАХ.../ брой 88 октомври 2016

СЛАМКАТА/ брой 115 март 2019

КОНТРАПУНКТ/ брой 143 декември 2021


Критика:

ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!/ брой 12 септември 2009

ЗА ВЕСЕЛА ДИМОВА И НЕЙНАТА ПОЕЗИЯ/ брой 15 декември 2009


Публицистика:

ТЪЖНО-ВЕСЕЛИ СПОМЕНИ ЗА БОЖИДАР БОЖИЛОВ/ брой 115 март 2019


Интервю:

ИВАН ДОЧЕВ: „ЗА МЕН ПОЕЗИЯТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО МОРАЛ”/ брой 48 февруари 2013


Интервю с Христо Ганов:

ХРИСТО ГАНОВ: “КАЧЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА ТРЯБВА ДА НАМЕРИ СВОЕТО МЯСТО И ЧИТАТЕЛИ”/ интервю на Татяна Любенова/ брой 19 април 2010

СПИРАЧКИ ЗА БЕЗЛИЧНОТО МНОГОСЛОВИЕ/ брой 32 септември 2011


Критика за Христо Ганов:

„ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ И ПОХВАЛНИ СЛОВА”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 37 февруари 2012

СЛУЧАЙНАТА СЪЛЗА В ОКОТО/ автор: Валентина Атанасова/ брой 51 май 2013

СЛОВО И ВДЪХНОВЕНИЕ/ автор: Боян Ангелов/ брой 57 декември 2013

„НЕЩАТА В ЖИВОТА СА ЦВЕТНИ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 79 декември 2015

ОТБЛИЗО ЗА ЧОВЕКА И ПОЕТА ХРИСТО ГАНОВ/ автор: Борислав Владиков/ брой 94 април 2017


За Христо Ганов:

КНИГАТА „ВЪРВЯ КЪМ ДЪЖДА” – ПРОЕКЦИЯ НА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ПОЕЗИЯТА/ автор: Христина Христова/ брой 5 януари 2009

САМОПРИСЪДА/ автор: Матей Шопкин/ брой 29 май 2011

ДУХОВЕН МОСТ МЕЖДУ ДВЕ КУЛТУРИ…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 54 септември 2013

КАТО ДИХАНИЕ, КАТО ПОЛЪХ ЗА ВЕЧНОСТ/ автор: Георги Стойков/ брой 105 април 2018

ХРИСТО ГАНОВ - ТВОРЕЦЪТ, ЧОВЕКЪТ, ПРИЯТЕЛЯТ…/ автор: Лалка Павлова/ брой 131 октомври 2020


АЛБУМ