Христо Ганов

* * *

Как замръкваме, слисани
от изтънелия ден,
със сто въпроса, вписани
в гледеца ни изумен.

И мракът бавно пролазва
в коравите ни души.
Не чувам какво ми казва,
но знам - ще ме утеши…

През победи безсмислени,
през лъжи и през истини,
през страха вечнозелен

на безсмъртие сме орисани,
а замръкваме, слисани
от изтънелия ден…