НЕ ПОМНЯ КАК ТОЧНО ТЕ СРЕЩНАХ…
***
Не помня как точно те срещнах, кога
- случаен миг или безкрайност, -
но през вековната ни любов
сега
вярвам в щастливата случайност.
Среща ме клюка, парва ме слух нелеп
и обида, и пълно отричане.
Как не виждат, че съм обречен на теб
и това е щастливо обричане.
Искам те не със очи, а със сърце
на тебе отдадено цяло.
Мои стават твоите вечни ръце
върху преданото ми тяло.
Изчезват други съблазни като дим,
чувствени бездни и хребети.
Както всички пътища водят към Рим,
тъй моят път води към тебе,
към твоите нощи и твоите дни,
които са мои, защото
чрез теб преодолявам всички жени,
които съм нямал в живота…
Бъди над лоша клюка и слух нелеп,
над обида, над отричане.
Аз съм обречен да бъда само с теб
и това е щастливо обричане.
***
Отминалата голяма любов -
изоставена величествена сграда:
смайват колонади от страст и зов,
трогват очите.. Но
сърцето не страда.
КОМПРОМИС
Бих приел
кротката власт
дори на агресивната личност.
Но
никога
агресията на безличния човек.
ДНЕС
Енергията на гнева
движи
моята лична фабрика.
Не съм безработен.
***
Всички
сме доживотни затворници
в килията
на проиграните си шансове.
***
Тичай, тичай нагоре по хълма -
той няма край,
няма да се добереш до върха,
но си струва да опиташ.
***
В душата ми
се отвориха проломи
като след земетресение.
А вече нямам сили
да започна отново
да градя…
ДЕПРЕСИЯ
Суицидните мисли не ме напускат,
въпреки упоритата съпротива.
Нямам пистолет, а пръста е на спусъка
и това усещане отдавна не си отива.
***
Едва
в края
на победоносния си поход
разбра,
че не е победител.
РАБОТОХОЛИК
Всеки ден
имам все повече работа
и часовете все по-малко ми стигат…
А още не съм свършил нищо.
Сигурно
това е обяснение,
че все още живея.
ЗЛОПАМЕТНОСТ
Най-напред го смаза.
После,
за да си отмъсти напълно,
го реабилитира.
И го обезличи.
БЕДСТВИЕ
… Хора,
оказали се на определено място
в неопределено време.
И на Съдбата
сляпото решение.
***
Грешен съм
от честолюбие.
***
Песента,
която чувахме,
бе пропита със самота.
Но това не ни трогна.
Вече
нямахме време
за нещастието на другите.
***
Съзнавайки, очаквайки, обичайки
и готови да умрем за тях
- нашите деца -
допускаме ли, че ги подхвърляме на Живота,
както някога са подхвърляли
християните
на лъвовете?
***
Нощта изкрещя.
Сънят се изплаши
и побягна.
Тогава
дойдоха кошмарите.
***
Знаем,
че театърът на сънищата
е реален.
Но
каква е материята
на съня?
СЪВРЕМИЕ - 2
Надпреварвахме се
да отворим бутилката.
Духът на злото
излезе.
Наивно очаквахме,
че във всички ни
ще се всели разума.
А безумието плъзна
като ракови метастази…
… „Колко пъти се парихме…” -
кой българин
го беше казал
преди повече от сто години?
ПЕСЕН
Катo властна повеля
любовта ни намира.
…Ах, какво ни разделя
и какво ни събира?
И защо съществува
с любовта и омраза?
Чуваш ли - трябва, трябва
любовта да се пази!
***
От какви древни митове -
през разочарованието
и през страстта,
в клетки и в нервни сплитове
неуморно
отглеждаме
низостта?
***
С всичките си клетки
и фибри
сме отдадени
на децата си.
А,
мислейки за тях,
непрекъснато
създаваме
призраци…
***
Мислим,
че знаем всички азбуки,
а цял живот не можем да разгадаем
йероглифите на нещата…
***
Подарих
първия етаж от къщата
на големия син.
С книгите.
С картините.
Вторият - на малкия.
С книгите.
С картините.
Достойни мъже - те го заслужават.
Сега
живея на тавана,
под самия покрив -
толкова близо до небето,
че вече усещам
как душата ми
се готви да литне към него…
СЪСТАВЯНЕ НА АНТОЛОГИЯ
Познавах мнозина от тези поети.
Приживе някои не се понасяха
и от непоетични чувства обзети
подли удари си нанасяха.
А тук,
наредени по рождени дати,
кротко един до друг те си стоят.
И дори разговарят като добри познати
в един и същ живот,
в един и същи свят…
ПАРАНОИК
Цял живот
преследваше врагове.
По прашния път на амбицията
понякога ги губеше
в мъглата от пепел.
И от пепелта в очите си.
И в душата си.
Но не се отчайваше.
Търсеше ги
с настървението на решения убиец.
Не ги откри.
Врагът беше в него.
КЪМ ДЕЦАТА МИ
Рани, комплекси - глупости! Не тъжете,
че ви изоставям точно в такъв час.
Благославям ви: имайте нерви като въжета.
Вярвайте!
Но разчитайте само на вас!
РЕКВИЕМ ЗА ПОЕТА АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ
Напусна ни
най-слънчевото,
наивно
и велико дете
на ужасния ни век.
Дано
е щастлив с Тамара в рая…
25 декември 1997 г.
ВАТЕРЛОО
Ватерлоо
не е само поражението на един император
и разгрома на една армия.
Загубената битка с един подлец.
Неразсеяното съмнение,
което може да тласне по лъжливата пътека
един живот - Ватерлоо.
Една измамена голяма любов.
Дребнаво спестена ласка -
много нужна и чакана.
Пресметнатото мълчание,
когато трябва да крещим цялата истина.
Само един компромис със съвестта
в нашия категоричен век -
Ватерлоо.
Живот - физическо усещане -
без отговорни постъпки и мисли.
Цианкалият на завистта в мен.
Дори единствен загубен ден
без въпроса: да бъда или да не бъда?
Една несправедлива присъда.
Едно изгубено приятелство.
Едно премълчано предателство.
Ватерлоо.
Няма време за чакане!
Чувате ли призивните тръби,
които свирят атака?
***
Отивам си с чувството,
че съм писал стихове
върху вода…
***
В седемдесетата си година навлизам разколебан -
както в последната си година.
Дали Съдбата не ми подарява шанса голям:
да облека бяла риза… И да си замина…
