Христо Ганов

По-малко себе си - повече народа да съхраним,
да не бъдем безчувствени
                     пред очите разплакани,
да си кажем кривиците и напред да вървим -
трябваш ни, Дяконе.

Когато от дребни грижи животът
                                        изглежда нелек,
когато сме слаби ( и когато заякваме),
трябваш ни за опора като най-близък човек -
трябваш ни, Дяконе.

За да се научи свойта работа да вършим сами
и вече нищо наготово да не чакаме,
да не газим в бита, а с твоите пориви да летим -
трябваш ни, Дяконе.

Твойта мярка ни трябва,
                            твоят апостолски жест,
за да няма в душите предателски дракони,
и като теб да можем да мрем за едната чест -
трябваш ни, Дяконе.

Да се доближаваме все повече до твоя живот,
а то означава - до България - майка ни,
за да узряваме като хора, като народ…
Трябваш ни, Дяконе.